3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
С., 20,10,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1146/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма]- [населено място] против решение № 359 от 09.07.2010 г. по гр.д. №2460/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – ЕТ „К:К -93- К. А.” – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С представеното, след проведено производство по чл.285 ГПК, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил като основание за допускане на касационно обжалване- чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В тази връзка е „поддържал, че в практиката на съдилищата липсвали решения по близки или подобни казуси”- липсвали „ каквито и да било решения, свързани със спорове по повод изпълнението на шахти”.Страната е заявила, че с оглед спецификата на строежа, ВКС следвало да отговори на въпроса : „това което е оставила след себе си ответницата представлява ли шахта или е просто дупка , застрашена от срутване”. Направени са лаконични оплаквания във връзка със приетото от САС, за това, че неизпълнението на договора от страна на едноличния търговец било незначително. В тази връзка страната е поставила фактически въпроси като – взел ли е предвид съда липсата или лошото укрепване на шахтата, подложната гривна и предходната плоча, част ли са от дълбочината на шахтата, може ли шахтата да бъде използвана по предназначение. Направен е извод, че ВКС следва да отговори на „ всичките тези въпроси”. Лаконично е заявено, че страната счита за налични и основанията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради противоречиво разглеждане на спора от инстанциите постановили решенията си по него.Други доводи не са развити.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който да е в пряка връзка с решаващия извод на въззивният съд, обусловил постановения правен резултат. С оглед тази дефинитивност / т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1 /2009г. /, не са релевантни по смисъла на цитираната норма поставените фактически въпроси в контекста на становището на страната по спора, нито тяхното обосноваване с оплакване за неправилност на съдебния акт, което се квалифицира по чл.281 ГПК и е относимо към разглеждане на спора по същество, но ирелевантно към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Сочените като противоречиви решения на САС и СГС, също не обосновават наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Решенията постановени по конкретен правен спор по реда на инстанционния контрол не са влезли в сила, тъй като подадените жалби срещу тях, с оглед суспензивния си и деволутивен ефект, предполагат висящност на спора, а в поредността на тяхното постановяване тези решения са били и отменяни, поради което не могат да формират изобщо практика на съответния съд и не съставляват такава по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Освен това, тези решения като постановени по един и същ правен спор определят единствено процесуалния способ за приключване на делото с влязло в сила решение, което ще съставлява такава практика, тъй като само такова решение може да формира сила на пресъдено нещо.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чийто текст е посочил касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване текста на нормата Освен това както неправилността на установената практика, така и непълнотата или неяснотата на нормата следва да бъде обективно обоснована, а не с оглед субективното разбиране на страната и в контекста на поддържаното от нея становище за неоснователност на иска. Поставените фактически въпроси също нямат относимост към основанието,като такава относимост няма и спецификата на осъществените строително монтажни работи, поради това, че спора се разрешава чрез приложението на определена правна норма спрямо изпълнението или неизпълнението на конкретен договор, което е въпрос на правни изводи на базата на фактическата обстановка. Именно във връзка с тези правни изводи следва да бъде поставен и релевантен въпрос по приложението на конкретната правна норма. В тази връзка правно необосновано е твърдението на касатора, че по чл.79 ЗЗД / какъвто е разгледания иск/ нямало съдебна практика. Тъкмо обратното, редица въпроси свързани с този иск са били разглеждани и разрешенията са били обективирани не само с казуална, но и със задължителна практика. При липсата на поставен от касатора правен въпрос, обаче, не може да бъде разгледана и основателността на доводите за наличие на разглежданото основание, нито извършена преценка за наличието на конкретна практика.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 359 от 09.07.2010 г. по гр.д. №2460/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: