О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
гр. София, 24.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело №5490/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. А. от [населено място] против решение № 90/19.07.2016 г. по гр.д. № 224/2016 г. на Апелативен съд, [населено място], с което се потвърждава решение №20/05.02.2016 г. постановено по гр.д. №1591/2015 г. на Бургаския окръжен съд, с което е признато за установено , че А. Х. В. не дължи на А. С. А. сумата от 40 000 лв. , представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на извършено престъпление , ведно със законната лихва от датата на престъплението да окончателното изплащане на сумата, за която сума е издаден изпълнителен лист по НОХД №102/2008 г. по описа на Районен съд [населено място] , поради погасяване на вземането по давност и не се дължи по изп. Дело № 215/2015 г. по описа на ЧСИ И. Х., рег. № 878.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението .Според касатора неправилно въззивния съд е приел, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист не представлява действие , с което давността се прекъсва, както и че в случая тълкуването направено в т.14 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГК не намира приложение в настоящия казус.Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.Претендират се разноски.
С касационната жалба се представя изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба А. Х. В. от [населено място], счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Изразява становище, че касационната жалба е и неоснователна по същество.
Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационната жалба е подадена е в срок , от страна, която има право и интерес от обжалване и срещу съдебен акт , който подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания , с което законът свързва достъпът до касационно обжалване,а именно : да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото ; по отношение на този въпрос да е изпълнен някой от допълнителните критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени.В представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е поставил следния въпрос: „Следва ли в мотивите на въззивната инстанция да се съдържа самостоятелна преценка на всички доводи , доказателствени искания и твърдения на страните.”Застъпва се становище, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.19 от ТР№1/04.01.2001 г. по т.д. №1/2000 г. на ОСГК ,т.2 от ТР№1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г., което обосновава допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Касаторът счита също така, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата – допълнително основание по чл. 280,ал.2 ГПК като за да обоснове това основание се позовава на Определение №427/28.06.2011 г. по т.д. №105582010 г.,т.к. , Определение №120/15.02.2012 г. по т.д. №405/2011 г.,ТК ,І т.о. на ВКС, Р №323/11.05.2005 г. по т.д. №335/2004 г.
Поставен е и следния материалноправен въпрос : „Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист насъдебно изпълнително основание , плащане на държавна такса за издаването му и получаването му, представляват ли действия , които прекъсват погасителната давност.” Касаторът счита, че по този въпрос няма създадена практика , поради което касационното обжалване следва да се допуснена осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС счита, че поставеният като процесуалноправен въпрос на практика има характер на оплакване за допуснато процесуално нарушение.Такова оплакване би обосновало неправилност на решението по чл. 281,т.3 ГПК и може да бъде обсъждано едва в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство, което е предварително.Същевременно следва да се посочи ,че при постановяване на решението въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички доводи , доказателствени искания и твърдения на страните и е изложил своите изводи в резултат на тази преценка. Следователно дори въпроса да се приеме като „ процесуалноправен въпрос” по см. на чл. 280,ал.1 ГПК ,същият не е разрешен в противоречие с цитираната задължителна практика. Не е изпълнен и критерия /допълнителното основание/ по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК , доколкото посочените във връзка с неговата обосновка съдебни актове имат за предмет въпросите за давността при подаване молба за издаване на изпълнителен лист на извънсъдебно основание, а не посочения процесуалноправен въпрос.
Формулираният материалноправен въпрос е бил предмет на разгледане във въззивното решение и неговото разрешаване е обусловило изхода на делото като въззивният съд е приел, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на съдебно изпълнително основание , плащане на държавна такса за издаването му и получаването му, не представляват действия , които прекъсват погасителната давност.С оглед на това този въпрос има характер на „правен „въпрос по см. на чл. 280,ал.1, ГПК.
По отношение на него обаче не е изпълнено посоченото допълнително основание за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1т.3 ГПК. На първо място следва да се отбележи , че основанието е посочено бланкетно без каквато и да било обосновка.Съгласно задължителното тълкуване, дадено в ТР№ 1/19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС , въпросът е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия , а за развитие на правото , когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По поставения въпрос има трайна и непротиворечива съдебна практика , която е правилна и не се налага нейното изоставяне или променяне поради настъпили промени в законодателството или обществените условия, каквито в случая не се сочат и не се обосновават, като обжалваното решение е постановено в съответствие с нея.
С въззивното решение е прието, че прекъсването на давността е уредено в чл. 116 ЗЗД в три хипотези , едната от които в б. „в”, предвижда предприемане на действия за принудително изпълнение . Такива според съда са действията пряко насочени към събирането на вземането , т.е. насочени към имуществената сфера на длъжника с цел удовлетворяване на взискателя . Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист за вземане, признато с влязло в сила решение , не представлява такова действие , доколкото посредством същата кредиторът отправя искане да бъде снабден с изпълнителен лист, въз основа на който ако желае би могъл да предприеме действия за принудително събиране на сумата.Това съдебно действие на кредитора не е пряко насочено към имуществената сфера на длъжника и в този смисъл не представлява действие по принудително изпълнение. Това разрешение съвпада с трайната практика на съдилищата / виж Р№1295/30.12.2008 г. по гр.д. № 5057/2007 г. на ВКС, І-во г.о. , Р№1272/12.01.2009 г. по гр.д. №5565/2007 г./. на ВКС, ІІ г.о./
По изложените съображения не са изпълнени комулативните изисквания ,с които законът свързва достъпът до касационно обжалване и такова по отношение на обжалваното въззивно решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 90/19.07.2016 г. по гр.д. № 224/2016 г. на Апелативен съд, [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: