1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
гр. София,25.07. 2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 384 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Г. К., Н. Г. Д. и И. И. П., чрез пълномощника им адв. Ю. Г., срещу решение от 29.12.2010 г., по в.гр.д. № 1414/2010 г. по описа на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 1887/31.05.2010 г., на Варненски районен съд, 30-ти състав, постановено по гр.д. № 2372/2008 г., с което е отхвърлен предявеният от касаторите против Н. Г. Н. и К. Б. Н. иск за предаване владението върху описания недвижим имот.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, а именно – придобил ли е наследодателят на ищците правото на собственост върху описания възстановен с Решение № 1824/02.12.96 г. на ПК – А. недвижим имот преди внасянето му в ТКЗС. Счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
С молба до ВКС от 18.07.2011 г. касаторите са променили, под формата на допълнение поставения от тях материалноправен въпрос, като същият е дали се придобива от владелец собствеността върху недвижим имот, упражнявал владението върху имота непрекъснато в периода 1937 г. – 1958 г.
Ответниците по касационната жалба – Н. Г. Н. и К. Б. Н., чрез пълномощника си адв. И. Н., са депозирали писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който, освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение, са изложени твърдения за недопустимост на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, въпреки че е повдигнат конкретен материалноправен въпрос.
За да постанови този резултат въззивният съд e приел, че от ангажираните от ищците доказателства не може да бъде направен категоричният извод по какъв начин техният наследодател е придобил имота преди внасянето му в ТКЗС, кой е бил този имот, както и дали той е идентичен с възстановения такъв с решението на ПК.
За обосноваване на твърдяното основание за допускане до касационно обжалване касаторите са представили решение № 4621/29.12.2010 г., по гр.д. № 2328/2008 г., по описа на Варненски районен съд, с което са уважени предявените от Ц. Г. К., Н. Г. Д. и И. И. П. срещу С. Х. С. и Ж. А. С. искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху реална част от недвижим имот, собствеността върху който е възстановена със същото решение на ПК – А. № …/….. г., с което е възстановен и процесният имот, предмет на настоящото дело. В мотивите на съдебното решение е прието, че наследодателят на ищците е придобил правото на собственост върху описания имот по силата на давностно владение, преди включването на същия в ТКЗС.
На първо място, към изложението си касаторите не са представили доказателства, че приложеното решение на В. е влязло в законна сила, като са направили това с молбата си от 18.07.2011 г., далеч след изтичане на срока за касационно обжалване. Но дори и да се приеме, че доказателствата за влизане в сила на приложеното решение са били представени в срок, то касацинното обжалване на атакуваното решение не следва да се допусне. Това е така, тъй като предмет на двете дела е правото на собственост върху различни недвижими имоти. Действително това право е възстановено с едно решение на ПК, но предпоставките за уважаване на предявените искове следва да се преценяват отделно и самостоятелно за всеки един от имотите, предмет на съответното производство, поради което доказателствата събрани по едното дело за наличието на правото на собственост върху единия имот, не могат да служат като доказателство, че е налице правото на собственост и върху втория имот.
На второ място, поставеният с изложението материалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото и за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства (в който смисъл са задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), каквато по същество е настоящата хипотеза. В тази връзка следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав следва да се произнесе по поставения с изложението към касационната жалба материалноправен въпрос, а не по изменения такъв с молбата от 18.07.2011 г., с която много след изтичане на срока за касационно обжалване касаторите недопустимо, под формата на уточнение и конкретизация, са променили същия.
Но дори и този нов материалноправен въпрос не би променил изводите на съда за недопустимост на касационното обжалване, доколкото същият е принципен и като такъв не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция, респективно не е обусловил нейните изводи. В. съд е преценявал конкретно дали е доказано от ищците по делото по несъмнен и безспорен начин, с оглед доказателствената им тежест, че наследодателят им е осъществявал владение именно върху претендирания имот и дали то е продължило в съответния период, а не дали принципно владелец може да придобие собствеността върху имота с изтичането на 20 годишно владение – въпрос, който намира своето нормативно разрешение в Закона за давността /отм./.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.12.2010 г., по в.гр.д. № 1414/2010 г. по описа на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: