Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
3097_16_288gpc_109zs
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
София 28.12. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3097 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба от Жива И. Ф., К. П. В., И. П. В., В. Т. В., М. П. К. – В., М. Б. А., А. А., Неделя П. Ш., Ц. С. Х., срещу въззивно решене от 26.01.2016 г. по възз. гр.д. № 10154 /2014 на СГС, г.о., ІІ г. с-в., с което е оставено в сила първоинстанционно решение, с което са отхвърлени исковете на касационните жалбоподатели и техни праводатели срещу Българска академия на науките (Б.) с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на Б. да премахне съществуващата в индивидуализиран поземлен имот в [населено място] част с площ 66 кв.м. от постройка с с обща площ 340 кв.м., навлизаща в югозападната част на собствения на ищците имот. и по частна жалба на същите жалбоподатели, срещу и определение от 07.04.2016 г. по същото дело, с правно основание чл.248 ГПК, с което съдът е допълнил решението си. като е присъдил разноски на ответника.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
Въззивният съд е постановил решението си при ново разглеждане на делото,
Съобразил е постановеното от ВКС решение, с което е прието за установено между страните, че ищците по иска по чл.108 ЗС (които са ищци и по разглеждания в настоящото производство иск по чл.109 ЗС) са собственици на поземления имот – дворното място, в част от който навлиза сградата по силата на чл.1 ЗВСОНИ.
От две заключения на СТЕ е приел за установено, че сградата навлиза с 66 кв.м. в част от собствения имот на ищците (двор) и се ползва за гараж и канцелария. Сградата е построена от сглобяеми конструкции от леки панели, но е бетонни колони и бетонна основа, за нея няма запазени строителни книжа, но е отразена като съществуваща в кадастралния план, който е послужил като основа на съществуващия регулационен план от 1974 г.
Сградата е трайно прикрепена към земята и е изградена преди реституцията на имота през 1992 г., поради което с оглед приетото в т.2 от ТР № 1 от 17.05.1995 г. по гр.д. № 3 / 1994 г. на ОСГК на ВКС следва да се приеме, че ответникът Б. има право на строеж върху тази сграда, което включва както правото да държи тази част от сградата в имота на ищците, така и да ползва необходимата за обслужване на тази сграда незастроена част от мястото .
Според посоченото тълкувателно решение без значение за правото на Б. е дали сградата е изградена законно или не. Последното би имало значение, ако реституцията на имота е настъпила през 1997 г. по реда на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ – за незаконно отнет или отчужден не по установения законов ред имот (в този смисъл т.1 от ТР № 6 / 10.05.2006 г. по т.д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС.
В настоящият случай обаче реституцията е по реда на чл.1 ЗВСОНИ за имот, отчужден по реда на ЗОЕГПНС, поради което към него се прилагат разясненията, дадени в т.2 от посоченото ТР № 1 от 17.05.1995 г.
В изложението за допускане на касационно обжалване на въззивното решение са изведени следните правни въпроси:
1. При предявени съединени искове по чл.108 ЗС за предаване на владението на одържавен незастроен имот и по чл.109 ЗС за премахване на изградена в имота след одържавяването постройка, обвързан ли е съдът от влязло в сила решение, с което е уважен искът за цялото дворно място и щом е прието, че постройката не е пречка за настъпване на реституционния ефект по отношение на земята, обуславя ли това основателност на иска по 109 ЗС. Нататък в текста на няколко места се съдържат разновидности на твърдението, че уважаването на иска по чл.108 ЗС обуславя уважаването на иска по чл.109 ЗС.
Въпросът не е обуславящ, тъй като силата на пресъдено нещо на решението по иска по чл.108 ЗС е зачетена от съда. това, че въззивният съд не е приел, че тя се отнася до до постройката, не означава, че в обжалваното решение не е приет различен от приетото с влязло в сила решение по икка по чл.108 ЗС извод за правото на собственост на земята, а извод за наличие на право на строеж върху постройката
Въпросът не е обуславящ, тъй като правото на собственост върху дворно място не изключва правото на строеж върху постройка върху нея, нито съдът е приел нещо подобно, и тъй като в решението по иска по чл.108 ЗС не е обсъждано наличието на постройка и правното и значение като предпоставка или пречка за реституцията и уважаването на иска по 108 ЗС.
2. Допустимо ли е съдът да мотивира отхвърлянето на иска по чл.109 ЗС с отричане настъпването на реституционен ефект по отношение на земята.
Въпросът не е обуславящ, видно от мотивите му, съдът не е отричал реституционния ефект по отношение на земята, не е обсъждал липсата на предпоставките за това. Съдът не се е занимавал със собствеността върху земята, а с наличието за ответника на право да държи постройката (право на строеж)
3. Въпросът (доводът за неправилност на въззивното решение и по същество на спора), че искът по чл.109 ЗС следва да бъде уважен поради обусловеността му (на иска по чл.109 ЗС) от иска по 108 ЗС.
Доколкото това е правен въпрос, той не е обуславящ по изложените вече съображения, че съдът е приел, че правото на собственост върху земята е нещо различно от правото да се държи сградата. И доколкото правото на собственост върху земята не обуславя еднозначен извод за собствеността на построената върху нея сграда.
4. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи на страните и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
Жалбоподателите визират отново влязлото в сила решение по иска по чл.108 ЗС, деактуването на имота, заключението на в.л. К..
Следва да се отбележи, че във въззивната жалба липсва такъв довод за неправилност на изводи във връзка с постройката, поради което и съдът не е следвало да се занимава с него. Във въззивната жалба изобщо липсват доводи за неправилност на решението по иска по чл.109 ЗС.
Независимо от това може да се отбележи, че съдът е обсъдил заключение за релевантните за иска по 109 ЗС обстоятелства, изготвено при новото разглеждане на делото след уточняването на иска по чл.109 ЗС по искане на ищците (жалбоподатели), въз основа на допълнително представени доказателства и със задачи да установи кога и въз основа на какви строителни книжа е построена сградата и дали е отразена в РП и КП.
5. Дали заснемането в кадастъра на процесната сграда, представляваща сглобяема конструкция от леки панели за стени и покрив и придава траен градоустройствен статут я прави годна да бъде запазена върху одържавения имот с право на строеж върху земята
Въпросът не е обуславящ. Както беше посочено, съдът е приел, че сградата е трайно прикрепена към земята и е изградена преди реституцията на имота през 1992 г., следователно придал е значение на трайното прикрепване, а не на вида на материалите, от които са изградени стени и покрив
6. Кое е определящо за трайния градоустройствен статут на сградата – нейният вид и предвижданията на застроителния и регулационен план или отразяването и в кадастъра
Въпросът не е обуславящ. Видно от приетото от съда отразяването има значение за установяването на момента, в който е изградена, за това дали (че) имотът е застроен след отчуждаването (съгласно приетото в цитираното ТР 1 /1995 г.)
В изложението за допускане на касационно обжалване се съдържат и други твърдения, които представляват доводи за неправилност на въззивното решение и за и за основателност на иска, които не следва да бъдат разгледани в това производство по чл.288 ГПК.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
По частната жалба на касационните жалбоподатели, присъединена на основание чл.213 ГПК към производството по чл.288 ГПК.
Тя е подадена срещу определение от 07.04.2016 г. по възз. гр.д. № 10154 /2014 г. на СГС, г.о., ІV д. възз. с-в. с правно основание чл.248 ГПК, с което съдът е допълнил решението си от 26.01.2016 г., като е осъдил жалбоподателите да заплатят на Българска академия на науките сумата 2934.28 лева разноски за въззивната инстанция.
Въззивният съд е приел, че искането на ответника Б. е основателно с оглед изхода от спора (отхвърлянето на искове по чл.109 ЗС), представянето на списък за разноски и ги е определил в съответствие с данъчната оценка на имота в размер на 68809.60 лева и съгласно чл.7,ал.4,т.2 НМРАВ. След това въззивният съд е разгледал и намерил а неоснователно възражението на насрещните страни (частните жалбоподатели) за прекомерност на възнаграждението по аргумент, че е определил минимума съгласно наредбата.
Съгласно чл.248,ал.3,изр.2 ГПК определението за допълване на решението в частта за разноските подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва самото решение.
Жалбоподателите извеждат следните правни въпроси:
1. По какъв начин следва да бъде определено възнаграждението на юрисконсулт – дали от процесуалния представител или от съда.
Въпросът е обуславящ, но е разрешен в съответствие с установената практика, че възнаграждението се определя от съда.
2. Дали при определянето му съдът следва да вземе предвид фактическата и правна сложност по делото.
Въпросът има значение не за определянето на размера на възнаграждението, а за преценката дали вече определеното възнаграждение е прекомерно (по възражение по чл.78,ал.5 ГПК).
Той не е обуславящ, доколкото съдът е намерил възражението за неоснователно, тъй като е определен минимален размер на възнаграждението. Той би бил обуславящ, когато възнаграждението би било определено от съда над минималния предвиден размер.
А самото твърдение, че конкретният спор по разгледаните искове по чл.109 ЗС не се отличава с фактическата и правна сложност не съответства не само на извършените от страните и съда процесуални действия, а и на съдържанието на частната и в касационната жалби и на изложенията към тях.
3. Дали при уважен иск на частните жалбоподатели срещу Б. с правно основание чл.108 ЗС за дворното място, цената на иска по чл.109 ЗС следва да се определи на база на данъчната оценка на целия имот или само на частта от имота, която е застроена.
Въпросът не е обуславящ, доколкото съдът не е приел, че цената на иска по чл.109 ЗС е обусловена от цената на иска по чл.108 ЗС, който е уважен.
Поради изложеното не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, а искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева е основателно и следва да бъде уважено, тъй като ответникът е представляван от юрисконсулт и претендираният размер е минималният, определен с чл.9,ал.3 НМРАВ.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 26.01.2016 г. по възз. гр.д. № 10154 /2014 на СГС, г.о., ІІ г. с-в., и определение от 07.04.2016 г. по същото дело с правно основание чл.248 ГПК, с което съдът е допълнил решението си.
Осъжда Жива И. Ф., К. П. В., И. П. В., В. Т. В., М. П. К. – В., М. Б. А., А. А., Неделя П. Ш., Ц. С. Х. да заплатят на Българската академия на науките кумата 500 (петстотин) лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в касационната инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.