О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
София, 31.12.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.10.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1760/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№7465/09.03.2018г.,подадена от А. С. П.,чрез пълномощника й адвокат Л. И. В.,против решение №109/31.01.2018г. на Пловдивски окръжен съд,ХІV съдебен състав,постановено по в.гр.д.№2526/2017г. по описа на същия съд,с което се оставя в сила решение №2627/31.07.2017г. по гр.д.№17821/2016г. по описа на Районен съд,гр.П.,ХІV състав,в частта му за:отхвърляне на предявения от А. С. П. срещу В. С. П.,С. И. П. и М. И. Ц.,иск за признаване за установено по отношение на ответниците,че ищцата е собственик на основание наследяване по закон на 3/12 идеални части от недвижим имоти:самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.503.205.2 по КККР на [населено място],одобрени със Заповед № РД-1848/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК,с предназначение жилище,апартамент,и осъждането им да предадат на ищцата владението на посочената идеална част от имота,както и за отхвърляне на предявения от А. С. П. срещу Д. С. Г. и Д. П. М.,иск за признаване за установено по отношение на ответниците,че ищцата е собственик на основание наследяване по закон на 3/12 идеални части от следния недвижим имот:самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.503.205.1.3,по КККР на [населено място],одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК,с предназначение:жилище,апартамент при описани в решението съседи, и осъждането им да предадат на ищцата владението върху посочената идеална част от имота.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба В. С. П.,М. И. Ц. и С. И. П.,чрез пълномощника си адвокат И. Г. Й.,в приложения по делото писмен отговор на жалбата,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,като претендират присъждането на разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
Ответниците по касационната жалба Д. С. Г. и Д. П. М./починала в процеса на настоящото производство и заместена от законния си наследник С. Д. Г./,чрез пълномощника си адвокат К. М.,с депозирания писмен отговор на жалбата,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна,като претендират присъждане на направените за настоящата инстанция разноски по делото.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че съгласно представения по делото нот.акт №47/1966г. наследодателя на ищцата С. И. П.-поч.1996г., е придобил 1/2 ид.част от дворно място от 340кв.м.,съставляващо парцел XIV,в кв.20 по плана на [населено място],което право е придобил възмездно на основание отчуждаване на имот №518 в[жк],който бил негова собственост ,по силата на решение №1266/11.12.1956г на ГНС,като съгласно строително разрешение от 1962г. С. П. и съпругата му М. П. построили избен и първи етаж от еднофамилна жилищна сграда,а другият собственик на имота била държавата,която притежавала 1/2 ид.част от дворното място.Съдът е посочил,че с решение №34/1974г. ГНС отстъпил правото на строеж на 2/3 ид.части от имота на И. П.-син на С. П. и на племенника му Д. Г.,като правото на строеж е отстъпено със задължението да построят,съответно втори и трети жилищен етаж на съществуващата едноетажна жилищна сграда,и е посочена цената на правото на строеж,която следва да бъде заплатена на С. П. и Държавата,а през 1985г. С. П. и М. П. прехвърлили на А. П. първия жилищен етаж от сградата.Съдът е отбелязъл,че след смъртта на С. П. собствеността върху парцела се разпределила както следва за М. П. 4/12 ид.части от имота,и за И. П. и А. П. по 1/12 ид.части,впоследствие М. П. е прехвърлила своите 4/12 ид.части от парцела на А. П.,с което същата се легитимира като собственик на общо 5/12 ид.части от парцела,поради което ищцата А. П. претендира да е станала собственик на основание приращение на по 3/12 ид.части от втория и третия етаж на жилищната сграда.Съдът,след анализ на доказателствата по делото, е приел,че към момента на построяване на втория и третия жилищен етаж от И. П. и Д. Г. от патримониума на С. П. е била отчуждена част в размер на 1/6 ид.част от парцела,за да е възможно държавата да отстъпи правото на строеж на посочените двама собственици на жилищните етажи,тъй като с изрична молба това е било поискано от С. П.,поради което след отчуждаването на тази 1/6 ид.част същият е останал собственик само на 1/3 ид.част от парцела,а държавата е станала собственик на 2/3 ид.части,като се е разпоредила и е отстъпила право на строеж на И. П. и Д. Г.,които с реализирането на отстъпеното право на строеж построените от тях етажи в жилищната сграда са станали тяхна индивидуална собственост и С. П. не е придобил никаква част от техните имоти.Съдът е стигнал до извода,че ищцата не е придобила право на собственост върху техните имоти,тъй като тя черпи своите права от прехвърлителната сделка с родителите си.Освен това,съдът е приел,във връзка с направеното възражение за изтекла придобивна давност спрямо тези самостоятелни обекти в полза на ответниците,че заявената ищцова претенция е неоснователна,тъй като сградата е била завършена в груб строеж през 1974г.,а от 1975г. И. П. и Д. Г.,заедно със своите семейства живеят в изградените жилища,като изискуемият, съгласно предвиденото в закона, десетгодишен давностен срок е изтекъл до 1984г., още преди ищцата да е придобила право на собственост в процесния имот,нито пък последната сочи доводи от които да става ясно,че е демонстрирала намерение за своене на вещта,предмет на спора.
В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите твърдят,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.1 и т.3 и ал.2 ГПК,като/цитирам/:
„Правните въпроси от значение за изхода на спора в случая са:
Материалноправен въпрос:
Действително и законосъобразно ли е извършено отчуждаването от С. П. до приетия от съда размер?Спазени ли да нормите на тогава действащия ЗТСУ/отм/ съобразно данните по делото?Учредено ли е валидно право на строеж за процесните етажи в твърдените от ответниците обеми?”,
като излага доводи,че изводите на съда не кореспондират на събраните по делото доказателства,довели според касаторите до постановяване на неправилно решение.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Видно от приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,така формулирания от касаторите правен въпрос е по същество и е свързан с касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които обаче са различни от основанията по член 280,ал.1 ГПК,тъй като преценката за правилността на въззивното решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по член 290 ГПК.
В изложението си касаторите формулират процесуалноправен въпрос/цитирам/:
„Длъжен ли е решаващият състав да посочи при събрани противоречиви доказателства и данни по делото,кои от тях възприема и кои отхвърля,а така също да обясни защо приема едните,а отхвърля другите.”,който въпрос според тях е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,без да конкретно позоваване на такава,като се излагат оплаквания,че в мотивите на обжалваното въззивно решение не е извършена цялостна проверка на правилността на решението на първоинстанционният съд.
Въпреки това,касационният съд намира,с оглед изложеното в решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,че въззивният съд се е произнесъл съобразно задължението си да обсъди всички доказателства,както и доводите и възраженията на страните,включително и преценката на показанията на свидетелите по делото,изрично посочвайки кои от тях приема и кои не, в резултат на което и разрешения правен въпрос е в съответствие с практиката на ВКС,обективирана в решения на ВКС,постановени по реда на член 290 ГПК.
Във връзка с основанието,сочено от касаторите,предвидено в т.3 на член 280,ал.1 ГПК,касаторите твърдят,че изводите на въззивния съд,във връзка с процедурата по отчуждаване по ЗТСУ-отм-са/цитирам/:”в разрез с точното приложение на закона”,които обаче не могат да обосноват наличието на тази хипотеза,предвид и приетото с т.4 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Наред с това,касаторите заявяват,че е налице и основанието на член 280,ал.2 ГПК и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради неговата очевидна неправилност.
Касационният съд намира,че липсва посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
С оглед изложеното,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касационната жалба В. С. П.,М. И. Ц. и С. И. П.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящата касационна инстанция в размер по на 1500 лева,за всеки от тях,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат,съгласно приложения списък за разноските по член 80 ГПК и три броя договори за правна помощ от 20.03.2018г.
На ответниците по касационната жалба Д. С. Г. и С. Д. Г./законен наследник на първоначалния касатор Д. П. М.-поч.19.06.2018г./,следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 1500 лева,представляващи адвокатско възнагражданеие,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №159873/19.03.2018г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №109/31.01.2018г. на Пловдивски окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,постановено по в.гр.д.№2526/2017г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА А. С. П. да заплати на В. С. П.,М. И. Ц. и С. И. П. разноски по делото за настоящата касационна инстанция в размер на сумата от по 1500 лева/хиляда и петстотин лева/ за всеки един от тях.
ОСЪЖДА А. С. П. да заплати на Д. С. Г. и С. Д. Г. сумата от 1500 лева/хиляда и петстотин лева/разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: