3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 637
София, 05. 06. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1375/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийска апелативна прокуратура срещу решение №64/12.01.2015 г. по гр.д. №2254/2014 21.10.2014 год.. на Софийски апелативен съд , ГК, 8-ми състав в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Ч. Н. П. на осн. чл. 2,ал.1,т.2 / нова т.3/ във вр. т.4 ЗОДОВ сумата от 20 000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди , ведно със законната лихва ,считано от 01.02.2011 г. до окончателното й изплащане .
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на процесуалните правила и материалния закон.
С касационната жалба е представено Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
В писмен отговор по делото ответникът по касационната жалба Ч. Н. П., чрез адв. М. М. изразява становище , че не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване .
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна в процеса, които има право и интерес от обжалване на решението в съответната част и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
В представеното изложение по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК касаторът сочи , че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуално – правен въпрос за определяне на неимуществените вреди , което следва да се извърши след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точно прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. По този въпрос, според касатора обжалваното решение противоречи на т. ІІ от ППВС №4/23.12.1968 год. , както и на т. 3 и т.11 от ТР защото част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането , както и на т.19 от ТР №1/04.01.2001 год. , поради липса на мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди.
Позоваването на задължителна практика на ВС и ВКС принципно обосновава допълнителното основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. В случая обаче липсва ясно формулиран правен въпрос и това основание за допустимост не може да бъде проверено. Изложението в цитираната част има по- скоро характер на оплакване за постановяване на решението в противоречие с материалния закон, доколкото цитираното ППВС и ТР в сочените части съставляват тълкуване на материалния закон с оглед правилното му прилагане.Противоречието с материалния закон, съгласно чл. 281,ал.1,т.3 ГПК, е касационно основание за отмяна на обжалваното решение и може да се обсъжда в евентуално производството по чл. 290 ГПК, а не в настоящото производство , което го предхожда.
Посочено е също така , че материално- правния въпрос по делото е свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ. Този въпрос,според касатора, се решава противоречиво от съдилищата като при прегледа на съдебната практика се установява, че при сравнително сходни случаи, размерите на обезщетенията се определят при големи различия.
В тази връзка се позовава на решения на ВКС , постановени и при условията на чл. 290 ГПК: Р№97/03.05.2012 г. по гр.д. №80/2011 г. ІV г.о. на ВКС , Р №3/13.02.2012 г. по гр.д. №637/2011,ІІІ г.о. на ВКС както и на решение Р №400/12.04.2010 г. по гр.д. №171/2010 г., на АС [населено място]. Цитираните решения не могат да обосноват противоречива практика, доколкото при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдилищата са преценявали различни обстоятелства. Тоест твърдението на „сходност на случаите” не намира опора в приетата от съдилищата фактическа обстановка в представените съдебни актове.
С оглед на изложеното не са изпълнени предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.
Предвид изхода на настоящото производство Прокуратурата на РБ следва да заплати на ответника по касация направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №64/12.01.2015 г. по гр.д. №2254/2014год. на Софийски апелативен съд , ГК, 8-ми състав.
ОСЪЖДА Прократурата на РБ да заплати на Ч. Н. П. от [населено място] , обл. Перник направените в производството разноски в размер на 700 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: