О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№637
София, 10.06. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 385 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Р. Б. чрез прокурор от Апелативна прокуратура – София против решение № 1546/08.12.2009 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 1383/2009 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Насрещната страна Е. В. З. чрез адв. С е отговорила по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е изменил това на първостепенния Софийски градски съд, е осъдил Прокуратурата на Р. Б. да заплати на Е. В. З. сумата от 5 000 лв. – неимуществени вреди, причинени от привличането й като обвиняем за престъпление по чл. 309 НК.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационното обжалване с материалноправния въпрос за съдържанието на понятието справедливост при определяне на обезщетението по чл. 2 ЗОДОВ, като поддържа, че той се разрешава противоречиво от съдилищата.
Р-740-2004-ІV ГО ВКС, Р-23-2009-ІІ ГО ВКС, Р-383-2008-Врачански окръжен съд са постановени по искове с правно основание чл. 2, т. 1 и т. 2 ЗОДОВ. Разликата в присъдените от съставите обезщетения за неимуществени вреди, произтича от различните факти при различните казуси, а не сочи на противоречиво тълкуване на закона. Трайно установено в съдебната практика е, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква конкретна преценка във всеки отделен случай, като унификация и уравновиловка е невъзможна. Поради това и законодателят не борави с други техники за определяне размера на справедливото обезщетение, като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент и пр.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 1546/08.12.2009 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 1383/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: