1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
София, 01.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д № 3088 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2, изр.второ ГПК, образувано по частна жалба на З. П. К. срещу Определение № 465 от 31.07.2015г. по ч.т.д.№ 464/2015г. на Първо т.о. на ВКС, с което на основание чл.274,ал.4 във вр. с чл.280,ал.2 ГПК е оставена без разглеждане частната й касационна жалба против Определение № 24221 от 27.11.2014г. по ч.в.гр.д.№ 14220/2014г. на СГС .
С частната жалба се иска отмяна на определението. Твърдението е, че е К. е предявила установителен иск, с който иска да бъде признато по отношение на „Р. /България/” Е., че е отпаднала, на основание чл.147,ал.1 ГПК, отговорността й като поръчител по договор за банков кредит, съединен с осъдителен иск за възстановяване на неоснователно получена от банката сума от 1 386лв. Поддържа се, че с издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист тя е осъдена да заплати сумата 5 284.96лв. главница, 1 103.11 лв. редовна лихва, 503.95лв. наказателна лихва и 484.60лв. разноски, от които банката неоснователно е събрала 1 386лв. Твърди, че цената на иска неправилно е приета от състава на ВКС само до размер на 1 386лв. и че делото не е търговско, поради което разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията и до изменението ДВ бр.50/2015г. е неприложима.
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е констатирал, че предявеният иск е по чл.56 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцата събрани в хода на изпълнителното производство суми, за които е била издадена заповед за изпълнение и че с молба, депозирана на 01.04.2014г. ищцата е направила уточнение, че размерът на претенцията по делото е 1 386лв., което е и цената на иска. Това обстоятелство, съобразено с разпоредбите на чл.274,ал.4 ГПК и чл.280,ал.2 ГПК, е обусловило извода да недопустимост на касационното обжалване на определението на СГС за потвърждаване на определението за връщане на основание чл.130 ГПК на исковата молба /предвид регламентирания специален ред за защита на длъжника в заповедното производство/.
Изводите в обжалваното определение се споделят от настоящия състав на ВКС. Частната жалба е неоснователна:
В изпълнение на указанията на първоинстанционния съд, дадени на основание чл.129,ал.2, изр.първо ГПК /за посочване на цената на иска и конкретизиране на претенцията по размер/, с молба от 01.04.2014г. ищцата изрично е посочила: „претенцията ми по настоящото дело е в размер на 1 386лв., което е и цената на иска”. Събраната държавна такса е съобразно тази сума.
С оглед на това, изложеното в настоящата частна жалба не съответства на данните по делото. Правилна е преценката в обжалваното определение както по отношение на цената на иска и вида на търсената от ищцата защита, така и по отношение приложното поле на разпоредбата на чл.274,ал.4 във вр. с чл.280,ал.2 ГПК в редакцията преди изменението на последния текст на процесуалния закон през 2015г.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 465 от 31.07.2015г. по ч.т.д.№ 464/2015г. на Първо т.о. на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: