3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
С., 10,07,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 4006/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 209 от 15.07.2013 г. по т.д. №277/2013 г. на Варненски апелативен съд .
Ответниците по касация – [фирма], С. В. Б., И. В. П. и К. К. Б. са на становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Подробно е изложил, след очертаване предмета на спор, своето становище по него, като е поддържал неправилност на изводите на въззивния съд. Развил е и разбирането си, че „законът в чл.76, ал.2 ЗЗД не правел разлика между възнаградителна и обезщетителна лихва”, което обуславяло и непълнота и неяснота на нормата на чл.76, ал.2 ЗЗД. В заключение е поставен въпрос : „ Какъв е характера и вида на лихвата, по смисъла на чл.76, ал.2 ЗЗД и коя лихва следва да се погаси приоритетно- възнаградителната или обезщетителната лихва за забава, респективно неустойка за забавено плащане”. Други доводи не са развити.
Поставеният въпрос е релевантен за спора, но по отношение на него не се установява допълнителния критерий за допускане на касационно обжалване.За да е налице посоченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. За да мотивира наличие на основанието, касаторът е поддържал, че нормата на чл.76, ал.2 ЗЗД е непълна и неясна, тъй като със същата не бил конкретизиран вида и характера на лихвата, която се регламентира по този ред. Този довод обаче не обосновава наличие на соченото основание, тъй като с решение №111 от 27.10.2009г. по т.д. №296/09г. на ВКС, І т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК и поради това обективиращо задължителна практика, изрично е разяснен именно поставения от касатора въпрос. На това решение се е позовал и въззивния съд,за да приеме, че поддържаната от въззивника, поредност на погасяване на задълженията по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД не се прилага, в случаите когато кредиторът има две еднородни вземания – за главница и обезщетение за забавеното й плащане.Посочено е също така, съобразно приетото от ВКС в цитираната практика, че погасяването по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД настъпва само при задължение за лихва, имаща характер на възнаградителна – чл.240, ал.2 ЗЗД,каквото безспорно не е процесното акцесорно вземане, което има обезщетителна функция. Следователно, въззивният съд е постановил акта си изцяло в съответствие с тази практика, която е съобразил изрично. Или основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е неприложимо при наличие на задължителна практика по поставения от страната въпрос. А не е налице и основание по чл.280, ал.1 , т.1 ГПК когато въззивният съд се е съобразил с тази задължителна практика.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 209 от 15.07.2013 г. по т.д. №277/2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: