3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
София, 12.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 384/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма] [населено място], срещу определение № 707 от 14.03.2012 г. на Варненски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 692/2012 г., с което се прекратява производството по делото, поради недопустимост на частната жалба против определение на РС [населено място], с което е отказано връщане на делото за разглеждане от РС [населено място].
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Изложил е доводи за неоснователност на постъпилата частна жалба, с оглед на което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
Производството пред РС [населено място] е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], с който моли съдът да признае за установено, че не дължи сумата от 3 491,02 лв., представляваща начислена сума за ползуване на ел.енергия по издадени фактури. Ответниците са направили възражение за местна подсъдност и изпращане на делото по компетентност на РС [населено място]. С определение № 835 от 01.11.2011 г. съдът е оставил без уважение искането, тъй като е приел, че ищецът има качеството на „потребител” и съгласно чл. 113 ГПК същия има право на избере местната подсъдност – по неговия настоящ или постоянен адрес. Срещу този съдебен акт е депозирана частна жалба от [фирма] [населено място] пред ОС [населено място], който с определение № 11/06.01.2012 г. по в. ч. гр. д. № 461/2011 г. отменя първоинстанционното определение и изпраща делото по подсъдност на Районен съд [населено място]. Въззивното определение е влязло в законна сила, т. е. няма данни същото да е било обжалвано от страните.
Пред Районен съд [населено място] е образувано гр. д. № 422/2012 г., по което ищецът е депозирал молба, с която оттегля претенцията си срещу втория ответник ( [фирма] [населено място]”) и иска делото да бъде върнато за разглеждане в РС [населено място]. С определение от 31.01.2012 г. В. прекратява производството по отношение на втория ответник и оставя без уважение искането за връщане на делото на РС [населено място]. Този съдебен акт е обжалван от ищеца пред ОС [населено място], който с определение № 707/14.03.2012 г. по ч. гр. д. № 692/2012 г. (предмет на настоящото производство) е оставил без разглеждане частната жалба и е прекратил производството по делото. Въззивният съд е приел, че обжалваното пред него определение не попада в хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, с оглед на което частната жалба се явява процесуално недопустима.
Обжалваното определение е правилно.
В разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК законодателят е посочил категориите определения, които подлежат на обжалване пред по-горна инстанция. Правилно въззивният съд е преценил, че обжалваният пред него съдебен акт не попада в тези хипотези, което обуславя процесуалната недопустимост на подадената пред него частна жалба. Освен това, Габровският окръжен съд е определил местната подсъдност на предявения иск, а именно – РС [населено място]. Видно от данните по делото, същото е влязло в законна сила и въпросът за подсъдността не може да бъде пререшаван отново. Доводите на жалбоподателят, че при спорове възникнали от преки отношения с клонове на юридически лица исковете могат да са предявяват по местонахождение на клона (чл. 108, ал. 1 ГПК) са ирелевантни към настоящото производство, тъй като както бе споменато по-горе въпросът за подсъдността вече е решен с влязъл в сила съдебен акт. Тези съображения, същият е следвало да изложи в случай, че атакува определението на ОС [населено място]. За прецизност следва да бъде отбелязано, че възражение за подсъдност може да прави само ответника, но не и ищеца, какъвто е и настоящия случай. Настъпилите след подаване на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото – чл. 120 ГПК.
При тези фактически данни, определението на Окръжен съд [населено място] е правилно и следва да бъде потвърдено
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 707 от 14.03.2012 г. на Варненски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 692/2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: