О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
гр.София, 13.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седми май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2287/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на В. К. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 310 от 15.11.2013 г. по в.т.д.№ 472/ 2013 г. С него е потвърдено решение на Варненски окръжен съд по гр.д.№ 2526/ 2012 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против [фирма] и Е. Ж. иск за обявяване на нищожността на договор за доброволна ипотека, сключен между [фирма] и Е. Ж. с нотариален акт ***, т.*, рег.№ ****, н.д.№ 90/ 2005 г. на нотариус рег.№ ***, с който Е. Ж. учредява в полза на [фирма] за обезпечаване на чужд дълг ипотека върху собствената си ? ид.ч. от недвижим имот – апартамент № **, находящ се в [населено място], [улица].
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправните въпроси за кръга на лицата, които могат да претендират нищожност на договор между трети и критериите за определяне на този кръг; за възможността порок в договора да бъде саниран поради целесъобразност и интерес на страна по договора дори от частичното му изпълнение; за критериите, по които съдът тълкува волята на страните по договора и може ли тълкуването да се извършва на база предположения. По тези въпроси моли касационното обжалване да бъде допуснато, без да излага конкретни съображения по приложението на т.1, 2 или 3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата и моли за недопускане на обжалването като поддържа, от една страна, че изложението на касатора не отговаря на изискванията на закона, а от друга – че въззивният съд е отговорил на поставените въпроси законосъобразно и в съответствие с установената практика.
Ответната страна Е. Ж. не взема становище.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Делото е образувано по искова молба, с която касаторът е поискал обявяване на нищожността на договор, сключен между негов съсобственик и [фирма] за обременяване с ипотека на ? ид.ч. от съсобствения между него и Е. Ж. имот. Изложените основания на иска се свеждат до това, че за другата ? ид.ч. от имота ипотеката вече е прогласена за недействителна с влязло в сила съдебно решение и че доколкото не са налице условията по чл.26 ал.4 ЗЗД, договорът е нищожен изцяло. За да отхвърли така предявения иск, въззивният съд посочил, че ищецът не е страна по договор за кредит, обезпечен с ипотеката и че няма интерес да иска обявяване на този договор за нищожен. Относно ипотечния договор е посочил, че ищецът е легитимиран да иска обявяване на нищожността му, но е приел, че той би бил сключен и само за ? ид.ч. от недвижимия имот. Този извод съдът е направил като е тълкувал естеството на договора, интересът на кредитора от придобиване на реално обезпечение при отпускане на заем и неговото поведението при сключване на договора и при предприемане на действия по реализиране на обезпечението.
При тези мотиви на въззивния съд не обуславят решението му материалноправните въпроси за легитимацията на неучастващо в сключването на договор лице да претендира нищожността му и за възможността порок в договора да бъде саниран поради целесъобразност. Първият въпрос е разрешен именно в смисъла, който поддържа ищеца (сега касатор), доколкото съдът изрично е приел, че като съсобственик на имота ищецът е легитимиран да иска обявяване на нищожността на ипотека върху идеална част от него. Мотивите на съда за отхвърляне на иска не се свеждат до липса на интерес или материалноправна легитимация, а до извод, че ипотеката би била сключена от страните въпреки частичната недействителност на сделката за друга идеална част от имота. Поради това както и да бъде отговорено на въпроса за легитимацията на ищеца да иска обявяване на нищожността на договора, в чието сключване не е участвал, това не би имало значение за крайното решение.
Не би имал такова значение и отговорът на въпроса за допустимостта да се санира порок в договора по целесъобразност в интерес на една от страните по него, тъй като с този въпрос въззивният съд не се е занимал. Той не е приел, че сделката страда от порок, който може да бъде саниран в частен интерес на кредитора, а е приел, че сделката за учредяване на ипотека върху ? идеална част от имота не страда от никакви пороци. Опорочено е било съгласието за учредяване на ипотека върху другата ? ид.ч. от имота, но за процесната такъв порок не е налице. При положение, че съдът е решил спора при извод за липса на порок, въпрос за предпоставките за саниране на такъв пред него не е стоял.
Обуславя решението материалноправният въпрос за критериите, по които съдът тълкува волята на страните по договора, тъй като решението за отхвърляне на иска е взето след извършено тълкуване, според което договорът за ипотека върху имота би бил сключен и само за учредяване на такава върху ? ид.ч. от него, макар за другата идеална част същият да е нищожен. Този въпрос обаче не се разрешава противоречиво от съдилищата, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Касаторът не е представил като доказателства (нито е посочил) влезли в сила решения, които да обективират съдебна практика по този въпрос, от която въззивният съд да се е отклонил. Напротив, при разрешаването му съдът е съобразил установената практика, според която при тълкуването се търси действителната обща воля, връзката между отделните уговорки както помежду им, така и с общия целен с договора резултат, както и че поведението на страните при сключване на договора и впоследствие могат да са релевантни критерии при осъществяване на тълкуването.
Следователно не може да се направи извод по обуславящия спора правен въпрос да е налице някоя от предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и поради това не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 310 от 15.11.2013 г. по в.т.д.№ 472/ 2013 г.
ОСЪЖДА В. К. Д. да заплати на [фирма] 1 270 лв (хиляда двеста и седемдесет лева) юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: