О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
гр. София, 15.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юли през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 3475 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на М. И. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. Х., против определение № 300 от 20 март 2014 г., постановено по ч.гр.д. № 179 по описа на окръжния съд в гр. Ловеч за 2014 г., с което е потвърдено определение № 60 от 4 март 2014 г., постановено по гр.д. № 325 по описа на районния съд в гр. Луковит за 2013 г., с което е върната исковата молба на К. и производството по делото е прекратено.
В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното определение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до нарушение на материалния закон. Сочи се, че предмет на установяване е местоположението на нива в землището на [населено място], с посочени граници, като претенцията е, че имотът, възстановен от поземлената комисия, попада изцяло в друг имот и заема части от имоти, възстановени на посочени ответници. Въззивният съд не се е произнесъл по наведените във въззивната частна жалба доводи, пренебрегнат е фактът на признатото право на възстановяване от поземлената комисия, неправилно са преценени обстоятелствата, посочени в исковата молба относно предмета на иска. Съдът не е съобразил, че събирането на доказателства за придобивното основание и установяване местоположението на имота е елемент от състава на спорното материално право. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускане в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и се представят определения на въззивни съдилища.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приема обжалвания съдебен акт за правилен предвид неотстраняването на всички нередовности на исковата молба – не е посочено придобивно основание за собственост, имотът не е конкретизиран по граници, не е посочен моментът, към който се претендира собствеността, не може да се определи правното основание на предявения иск поради заявеното в обстоятелствената част такова и различно в петитума. Прието е, че препращането към твърдения, изложени в друго гражданско производство, не представлява отстраняване на нередовности в исковата молба. Заключено е, че без точно и ясно посочване на всички факти и обстоятелства, на които се основава искането, не може да се определи правното основание на иска – по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, чл. 124 ГПК или чл. 53, ал. 2 ЗКИР (последното с оглед представянето на проекто-скица за нанасяне на имота), не може да се изготви доклад по делото и да разпредели доказателствената тежест, както и ответникът да организира защитата си.
Касационният съд приема, че поставените от касатора правни проблеми не обосновават допускане на касационното обжалване в поддържаното изрично приложно поле.
На първо място се пита в случай, че по дадени указания е представена допълнителна искова молба, следва ли съдът след като извърши проверка и установи нередовност, наново да даде ясни указания на ищеца. Този въпрос от една страна не е разрешен в представената от касатора съдебна практика – определение № 394 по гр.д. № 387/2010 г. на окръжния съд в гр. Враца и определение № 899 по гр.д. № 510/2010 г. на окръжния съд в гр. Ловеч. В разглеждания от първото от посочените определения случай първата инстанция, без да дава указания на ищеца за нередовностите на исковата молба, директно е прекратила производството по делото, а във втория случай исковата молба е оставена без движение с общи мотиви, без да е посочено в какво точно се отразява нередовността на обстоятелствената част на исковата молба и на петитума, а и последващи указания са приети от въззивния съд за неточни. Съобразно задължителните указания на т. 3 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалван въззивен акт въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друг влязъл в сила акт на съд (включително на ВКС, постановен по реда на отменения ГПК). Както е заключил ВКС в посоченото ТР, т. 3, непредставянето на влезли в сила съдебни актове, обективиращи противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. От друга страна обаче дадените с разпореждането от 19 ноември 2013 г. указания за поправка на исковата молба, са ясни и конкретни. На настоящия съдебен състав не е известна съдебна практика, която да вменява в задължение на съда след неизпълнение на ясни и конкретни указания да оставя отново исковата молба без движение до момента на пълното отстраняване на нередовностите, което следва и от ясната разпоредба на чл. 129, ал. 3 ГПК.
На второ място се пита дали съдът може да прекрати производството, когато дадените указания се отнасят до съществото на спора, а не по допустимостта на исковата молба. За този правен въпрос важи напълно първата част на съображенията, изложени по първия въпрос, предвид изрично и единствено поддържаното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – и в двете определения не се разглежда поддържаната от частния жалбоподател хипотеза, а именно заключението на съда да е формирано само и единствено върху обстоятелствата, свързани с основателността на иска, а не с неговата допустимост. Главният извод на съда в настоящия случай е, че с неизпълнението на дадените указания не е възможно да се установи каква е претенцията, в следствие на което не може да се осъществи надлежната преценка от страна на съда, да се дадат необходимите указания във връзка с доказването на твърденията, и да не се препятства защитата на ответника.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 300 от 20 март 2014 г., постановено по ч.гр.д. № 179 по описа на окръжния съд в гр. Ловеч за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: