2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
гр. София, 02 октомври 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4450 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 2898/21.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 1595/2014 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състав на въззивен съд е потвърдил отказ на съдия по вписванията да впише договор за продажба на наследство, тъй като със заявлението за вписване на договора не са представени данни, че в наследството са включени и недвижими имоти, поради което не са налице предпоставките за вписването.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът неправилно е приел, че договорът за продажба на наследство не отговаря на изискванията на ЗС и ПВ – чл.112, б.”б” ЗС и чл.4, б.”б” ПВ. Този довод на касатора представлява оплаква не съществото на спора, но не и поставяне на правен въпрос, предвид разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, а освен това, съдът не е направил този извод, доколкото неговите изводи се състоят в това, че към договора за продажба на наследство не се съдържат данни за включени в наследството недвижим имоти. Съгласно чл. 112, б. „б“ ЗС и чл. 4, б. „б“ от Правилника за вписванията, подлежат на вписване договори за продажба на наследство, в което има недвижим имот. Въпреки, че този вид договор не следва да съдържа описание на имота /чл. 6, ал. 2 ПВ /, това не изключва задължението на продавача да установи, че в наследството се включва и недвижим имот с посочване на местонахождението му за да докаже интереса си от искането договорът да бъде вписан и определи съдията по вписването в района на който то следва да се извърши. В тази връзка е налице трайна и единна съдебна практика, като освен това и разпоредбите, цитирани по-горе са ясни е не се нуждаят от тълкуване. Съдът, в конкретния случай не се е позовал на измените разпоредби на чл.6 ПВ, касаещи задължението за съдържание в акта, подлежащ на вписването да се съдържа описание на имота, а на разпоредбата на чл.6, ал.2 ПВ, която не изключва задължението на заявителя да посочи недвижимите имоти, включени в наследството.
По поставения правен въпрос, във връзка с твърдението на касатора, че продавача на наследството е починал към датата на подаването на молбата за вписване и не е възможно същия да представи декларация за недвижими имоти, включени в наследството, въззивният съд не е формирал правни изводи, за да се търси основание по чл.280, ал.1 ГПК, относно наличието на касационно основание по допустимост на касационното обжалване. В тази насока, относно задължението на съда за произнасяне по този въпрос, не се сочи и процесуалноправен въпрос от страна на касатора, а съдът не следва да формулира служебно подобен правен въпрос, поради което не е налице касационно основание по чл.280, ал.1 ГПК в тази насока.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2898/21.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 1595/2014 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.