6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№638
София, 27.07. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина П.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2809 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288-във вр. чл. 247, ал. 4 ГПК
Образувано e по касационната жалба с вх. № 8161/2.VІІ.2014 на Министерство на регионалното развитие, подадена против онази част от т. нар. „Допълнително” решение № 1215 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 13 юни 2014 г., постановено по т. д. № 4386/2013 г., с която е била оставена без уважение негова молба с вх. № 6185/26.V.2014 г. по чл. 247 ГПК в частта й, с която е било поискано поправяне на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по това дело въззивно решение № 743/17.ІV2014 г., като се впише думата „потвърждава” за атакуваното първоинстанционно решение.
Оплакванията на министерството касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното решение по чл. 247 ГПК както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на искането по чл. 247 ГПК от настоящата инстанция, с който диспозитивът на въззивното решение № 743/17.ІV.2014 г. на САС, ТК, 9-и с-в, постановено по т. д. № 4386/013 г. бъде „поправен в смисъл, че се ПОТВЪРЖДАВА решение № 1533 от 02.09.2013 г., постановено по т. д. № 4227/2011 г. по описа на СГС, Търговско отделение, VІ състав”. В касационната жалба се инвокират доводи, че грешките в пресмятането, вкл. и когато са в мотивите и в диспозитива, се отстраняват по реда на чл. 247 ГПК, че когато грешката е аритметическа, а не в изводите на въззивния съд, тя следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК, а също и че в процесния случай „неправилно” е посочено, че страните са договорили общ обем на СМР в размер на 20 402 025.97 лв., защото това изчисление, видно от приетата по делото СТЕ /Задача № 1/, е направено след отпадане на пътен участък 4.2 С. и пътен участък 9.1 Т.. Така общото възнаграждение за осъществяване на строителен надзор, в размер на 968 120.64 е договорено на база договорен обем СМР на стойност 22 603 029.12 лв. (включващо всички участъци), а не на база 20 402 025.97 лв. Следователно е налице изпълнение на 86.97%, а не на 96.4%, поради което ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от 841 974.52 лв. (968 120.64 лв. за строителен надзор, умножена по 86.97%). Това е вярното изчисление по възприетия от съда метод и поради факта, че М. е заплатило на ищеца сумата от 873 853.01 лв., следва че М. не дължи никакво възнаграждение на изпълнителя, а напротив, дори е надплатило възнаграждение за строителен надзор.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК министерството на регионалното развитие обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част от „Допълнителното” си решение /по чл. 247 ГПК/ САС се е произнесъл „в противоречие с практиката на ВКС (обективирана в решение № 3/1.ІІ.2012 г. на І-во г.о. по гр. д. № 343/2011 г.; в решение № 1128/20.ХІ.2008 г. на ІІІ-то г.о. по гр.д. № 1426/06 г., в определение № 443/8.VІ.2010 г. на І-во т.о. по ч. т. д. № 359/2010 г., но също и в решение на Бургаския ОС от 14.ІІІ.2013 г., постановено по гр. д. № 231/203 г.)” по правния въпрос:
Кога следва да се счита, че е налице фактическа грешка – само когато има несъответствие между вътрешната воля на съда, изразена в мотивите на постановения съдебен акт и нейното външно изразяване или и когато е налице грешка в пресмятането?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното „Допълнително” решение на САС, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на министерство на регионалното развитие ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли молбата на министерството настоящ касатор с правно основание по чл. 247 ГПК, САС е приел с атакуваното „Допълнително” решение, че с нея „се иска съдът да подмени волята си, като вместо постановеният осъдителен диспозитив, потвърди атакуваното решение”. Това по-конкретно означава, че подадената от М. по реда на чл. 247 ГПК молба с вх. № 6 185/26.V.2014 г. е била квалифицирана от състава на САС в така посочената нейна част, като искане за оттегляне на постановеното по делото въззивно решение № 743/17.І..2014 г. – арг. за противното от чл. 246 ГПК, което има характера на осъдително и за заменянето му с решение в обратния смисъл – за отхвърляне на същия иск, т.е. идентично с това на първостепенния съд. Същевременно, видно от постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 38/1.ІІ.2012 г. на І-во г. о. на ВКС по гр. дело № 343/2011 г., е, че само „когато грешката е аритметическа, а не в правните изводи на въззивния съд, тя следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК”. Ноторно е, че всяко валидно съдебно решение съдържа мотиви, в които наред с фактическите констатации на постановилия го съд, са изложени и неговите правни изводи, а предназначението на неговия диспозитив е ясно да посочи какво постановява този съд по съществото на спора, а в зависимост от това – в тежест на кого се възлагат разноските. В процесния случай атакуваното от касатора М. „Допълнително” решение е постановено в частта си по искането с правно основание по чл. 247 ГПК не в противоречие, а- напротив, в точно съответствие с горецитираната задължителна практика на ВКС. При наличието на такава съдебна практика е безпредметно обсъждането решава ли релевираният от този касатор правен въпрос противоречиво от съдилищата. В заключение, в раздела на мотивите, отнасящи се до „основателността на въззивната жалба на [фирма], които са изложени към въззивното решение по спора от 17.ІV.2014 г., не фигурира сочената от м-вото касатор аритметична величина „22 603 029.12 лв. (двадесет и два милиона шестстотин и три хиляди и двадесет и девет лева и дванадесет стотинки)”, на база която се гради твърдението му за допусната от САС „грешка в пресмятането”, а при това положение липсва главния белег – „очевидността” на грешката. Това обстоятелство по необходимост налага извод, че единственият, релевиран в изложението към жалбата правен въпрос, е некоректно /неясно и неточно/ формулиран – в насока на невъзможната алтернатива „или и”, а това само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване: т. 1 от задължителните за съдилищата в Република постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Допълнително решение № 1215 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 13.VІ.2014 г., постановено по т. д. № 4386/2013 г. В ЧАСТТА МУ, с която е била отхвърлена молба с правно основание по чл. 247 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2