4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
С., 03,10,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №1032/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №154 от 05.07.2011. по т.д. №40/11 на Варненски апелативен съд..
Ответниците по касация не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено след проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът подробно е изложил оплакванията си за неправилност на съдебния акт- така квалифицирани и от него, развити в касационната жалба / част, от които възпроизведени буквално/. След това страната е поставила редица въпроси , определени от нея като „ съществени”, а именно : „Кой е законния представител на дружеството в несъстоятелност…; Настъпилото по силата на закона десезиране на органите на управление, обхваща ли случаите, когато дружеството е ответник по искове по чл.646 ТЗ…; Докога са действителни правомощията на особения представител назначен от първоинстанционния съд…; Следва ли да се приеме, че при съпоставяне на насрещните престации в хипотеза на чл.646, ал-.2, т.4 ТЗ е нужно да се определи средната пазарна цена…; Какво следва да се разбира под „ значително несъответствие между даденото и полученото …. ;Допустимо ли е правораздаване по аналогия чрез прилагане институти на ЗЗД… и при правоприлагането по аналогия допустима ли е аналогия на аналогията.” Страната е посочила, че тези въпроси били „ съществени и от значение за развитие на правото”, а „видно от приложените решения въззивния съд се бил произнесъл в противоречие с практиката на ВКС”. Посочено е освен това, след възпроизвеждане текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, че по тези въпроси нямало произнасяне по ВКС, както и липсвало цялостно разглеждане в „ светлината на повдигнатите въпроси по-горе по отношение на тази новела на ТЗ” и от това е направен извод за нужда от тълкуване на посочените / неконкретизирани/ правни норми. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Формулираните от него въпроси, дори и да се приемат за релевантни за спора, въпреки, че са хипотетични и фактически и не са обвързани от конкретните мотиви на въззивния съд, като са поставени в контекста на защитната теза на страната, съставляват само установяване на наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване.За да е налице основание за допускане на касационно обжалване следва да бъде установено наличието на предпоставките на една от лимитивно изброените хипотези в текста на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, предполага обосноваване отстрана на касатора, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен конкретно поставен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни актове и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. В случая, с оглед изложеното, страната не е сочила каквито и да било доводи относими към това основание. Твърдяното противоречие при разрешаване на поставените въпроси с изброените и приложени решения е относимо към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като двете решения на ВКС, обективират казуална практика на ВКС, а не задължителна / определението на ВтАС не обективира съдебна практика, като такава не обективира и приложеното решение на ВтАС, за което няма данни да е влязло в сила, съобразно разрешенията на т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09г./. Но и спрямо тях страната не обосновава извод за наличие на противоречие при разрешаването на поставените въпроси, тъй като и двете решения третират различна фактическа обстановка, съответно водеща до различни правни изводи.Страната не е посочила, кой от поставените от нея въпроси е бил разрешен в противоречие с приетото с тези две решения на ВКС, с оглед обстоятелството, че по тези въпроси ВКС не се е произнасял.Всъщност, това е посочил и самият касатор, твърдейки, че липсва произнасяне на ВКС по тях. Следователно, не е налице противоречиво разрешаване на поставен правен въпрос по цитираните решения, които,както вече бе посочено и като цяло не третират еднакви хипотези с разглежданата, поради което не е налице и фактически идентитет между тях, за да бъде обоснован валидно довода за наличие на основание по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК.
Развитите от страната доводи за неправилност на постановения съдебен акт,в контекста на нейното разбиране по фактическата и правна обстановка по спора са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чийто текст е възпроизведен от касатора /, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява общо изразеното разбиране, че липсва произнасяне на ВКС по поставените въпроси, тъй като съобразно приетата със задължителна практика дефинитивност на основанието както неправилността на установената практика, така и непълнотата или неяснотата на нормата следва да бъде изрично обоснована, а не само твърдяна. От лаконичните доводи на страната не могат да бъдат изведени такива твърдения, обосноваващи необходимост от тълкуване на конкретна правна норма, а посоченото е свързано изцяло с оплакването за неправилност на съдебния акт, което както бе отбелязано вече е ирелевантно за разглежданото основание.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №154 от 05.07.2011. по т.д. №40/11 на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: