О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
гр.София, 30.05.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1664 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 06.06.2011г. по гр.д.№4218/2011г. на ГС София като е потвърдил първоинстанционното решение е уважил искове с правно основание чл.49, ал.1 СК и чл.53 СК.
Жалбоподателят – В. Г. П., чрез процесуалние си представител поддържа, че с решението е даден отговор на материалноправни въпроси, които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът В. Г. П., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да бъде допуснато касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение по гр.д.10637/09г. Софийски районен съд, е прекратил брака между В. Г. и В. Г., като е приел че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, отхвърлил е искането на В. Г. за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] като неоснователно и е постановил след прекратяване на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име- К.. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява изключителна вина на мъжа за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, а по-скоро са събрани такива сочещи, че и жената е допринесла с поведението си за разстройството на брачната връзка. Съдът е приел, че соченото като семейно жилище в [населено място] по същността си не е такова, тъй като в него не са живеели двамата съпрузи, поради което не го е предоставил за ползуване на жената.
Съдът, като е изложил съображения за това, че в разпоредбата на сега действуващия СК – чл.53 е отпаднало основанието за запазване на брачното фамилно име по обстоятелства, че дадено лице е известно с това си фамилно име в обществото, както и като е съобразил изразеното от бившия съпруг нежелание ищцата да продължи да носи неговата фамилия, е постановил жената да възстанови предбрачното си фамилно име.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят е посочил, че с решението е даден отговор на въпроси от значение за правилното решаване на конкретния спор, а именно за задължението на съда да извърши преценка на всички обстоятелства свързани с установяване вината на съпрузите за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, както и относно възможността да се запази брачното фамилно име след развода при изразено несъгласие от страна на съпруга, които са от знамение за точното приложение на закона и развитието на правото.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставените от жалбоподателката въпроси. Преценката за вината за развода винаги се прави въз основа на наведените основания за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака и съобразно ангажираните по делото доказателства, въз основа на които те се установяват, поради което е въпрос по съществото на спора. Дали правилно или не съдът е преценил ангажираните по делото доказателства и въз основа на тях дали е извел правилни правни изводи /в случая по въпроса за вината/ – не може да бъде предмет на разглеждане в настоящето производство, в което единственото което се изследва е дали е налице някое от изчерпателно изброените в чл.280 ГПК основания за допустимост. Въззивният съд в случаяй е аргументирал извода си относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака с установените по делото факти. Поставеният въпрос за вината не е основание за допускане на касационно обжалване, защото не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла, разяснен в т. 4 от ТР №1/19-02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по въпроса за възможността да се запази брачното фамилно име след развода при изразено несъгласие от страна на съпруга. На същият е даден отговор в практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д.№ 1058/2011г. на ІV г.о. на ВКС, като е прието, че във всеки отделен случай следва да се извърши преценка за това може ли да се запази брачното име. Ето защо не се налага да се дава ново тълкуване на правната норма като бъде допуснато касационно обжалване по същия въпрос. т.е. променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуващи правни норми, което да обуславя промяна във вече утвърдената практика на съдилищата.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.06.2011г. по гр.д.№4218/2011г. на ГС София, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по жалба на В. Г. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: