О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
София 30.12.2011 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември , две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева
Даниела Стоянова
изслуша докладваното от съдията А. ч.гр.д.№ 566/2011 година и взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал.3 вр. с чл.1, т.1 ГПК.
[фирма] , [населено място] , представлявано от управителя Д. Х. С. е подало касационна жалба срещу определение № 2614 от 1.09.2011 г. постановено по гр.д. № 1620 от 2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2545 от 9.06.2011 г. по гр.д. № 11362 от 2010 г. на Варненския районен съд, 18 състав. В допълнителна молба към касационната жалба сочи касационните основания за обжалване на определението: нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост .
Към касационната жалба е представено изложение в което се разсъждава по приложението на отделните хипотези на чл.280, ал.1 ГПК без да се посочи конкретен относим към спорното право материално правен или процесуален въпрос. От анализа на изложените основания за обжалване може да се направи извод , че е поставен въпроса дали неотстраняването на грешките , допуснати в протокола на Общото събрание на Етажната собственост от управителя , представлява действие , което може да бъде атакувано по реда на чл.43, ал.1 от ЗУЕС.
Ответника управител на Етажната собственост в [населено място] , [улица] не е депозирал отговор по жалбата.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като взе предвид доводите на страните и данните по делото приема следното от правна и фактическа страна:
Подадената частна жалба е допустима защото е депозирана от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на контрол с частна жалба и в законният срок по чл.275, ал.1 ГПК . Същата следва да се допусне до касационно разглеждане при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса , който е посочен по-горе.
По делото няма спор, че предмет на съдебното производство е молба с която се атакува бездействието от страна на управителя на Етажната собственост в [населено място] , [улица] да извърши поправка по т.10 , т.9 и т.4 на протокол № 2 на Общото събрание от 23.06.2010 г. Варненския районен съд е намерил производството за недопустимо защото петитума на исковата молба съдържа искане за отмяна на мълчалив отказ на управителя на ЕС . Посочил е че института на “мълчаливия отказ” е уреден в чл.58 АПК и представлява непроизнасяне на администрацията в законовия срок. Варненския окръжен съд, действайки като въззивна инстанция е потвърдил решението с характер на определение на първостепенният съд, считайки че се атакува мълчалив отказ , а не се иска отмяна на незаконосъобразен акт на управителя на ЕС.
Настоящия състав на ВКС намира, че определението е неправилно.
Действително в петитума на молбата е посочено, че следва да бъде отменен “мълчалив отказ” на управителя на ЕС, но това искане не кореспондира с изложението представено в обстоятелствената й част , което представлява нередовност, която следва да бъде отстранена – чл.129, ал.2 ГПК . Едва след това би могло да се прецени дали се касае до допустим иск .
В обстоятелствената част подробно са изложени фактите, свързани със съставянето на протокола на Етажната собственост, направеното искане по чл.16, ал.2 от ЗУЕС, както и неосъществяването на каквото и да било действие от страна на сезираният Управител. В чл.43 от ЗУЕС е посочено ,че искането за отмяна на “незаконосъобразен акт” на Управителя се отнася до Районният съд по местонахождението на Етажната собственост. “Незаконосъобразният акт” може да бъде осъществен с действие или бездействие , в зависимост от това което е разписано в Закона като дължимата престация на този орган. В конкретния случай се твърди, че се касае именно до такова бездействие при което Управителя не осъществява задълженията си по закон. В този смисъл е изложението на фактите в молбата и направеното искане за отмяна на “мълчалив отказ” , термин заимстван от административното право. От анализа на фактите следва да се направи извод , че всъщност се иска отмяна на акт , осъществен чрез незаконосъобразно бездействие . Изложеното представлява противоречие между обстоятелствена част и петитум, което следва да бъде отстранено по пътя на оставянето на молбата “без движение”.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2614 от 1.09.2011 г. постановено по гр.д. № 1620 от 2011 г. на Варненския окръжен съд при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
ОТМЕНЯВА определение № 2614 от 1.09.2011 г. постановено по гр.д. № 1620 от 2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2545 от 9.06.2011 г. по гр.д. № 11362 от 2010 г. на Варненския районен съд 18 състав.
ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр..д. № 11362 от 2010 г. на Варненския районен съд, 18 състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: