О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
София, 09.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 05.11. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №629/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК по повод подадена касационна жалба от “Г” О. гр. Д. с вх. № 2436/29.04.2009 год. на Д. окръжен съд, против решение №190 от 01.04.2009 год. по в.т.д. №215/2008 год. на Д. окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение №54 от 19.06.2008 год. по гр.д. № 211/2007 год. на Д. районен съд, в частта, с която са уважени предявените от ищеца “М. & Т. импорт-експорт В. ”О. , гр. Б., ФРГ против касатора при условие на обективно съединяване искове за цена на стоки, доставени по международна търговска продажба с отделни фактури и искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава. По иска за главница в размер на 20 щатски долара, представляваща претендирана продажна цена по фактура №2176/40 700 от 04.08.2005 год., районният съд е приел, че въпреки различната цена в представените от двете страни в заверен превод копия от една и съща фактура, следва да бъде възприета цената, посочена от ищеца, тъй като съответства на чл.55 от К. на ООН относно договорите за международна продажба на стоки и е съобразена с извършените от ответника три поредни плащания, при цена по-висока от посочената от него. По отношение на иска за главница за сумата 2 835.69 евро,, представляваща цена на доставена стока по фактура 2187/40 700 от 02.09.2005 год., съдът е приел, че не е постигнато съгласие по нея- налице е отново разминаване в посочената цена в представените от двете страни копия на една и съща фактура, поради което тя е определена съобразно чл.55 от К. на ООН относно договорите за международна продажба на стоки. Тези изводи на първоинстанционния съд са възприети от Д. окръжен съд.
Касаторът “Г” О. гр. Д. твърди, че обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон, защото при липса на установена договорна връзка между страните, предявеният искове следва да се уважат на плоскостта на неоснователното обогатяване. Навежда и довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради неправилно разпределяне на доказателствената тежест, не обсъждане доводите и възраженията на страните. Сочи и третото основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК- необоснованост, поради допусната грешка от съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоки, които не са нормирани от закона.
В изложението към касационната жалба по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК подържа като основание за селектиране на касационната жалба произнасяне на въззивния съд по процесуалноправни въпроси в нарушение на закона и практиката на Върховния касационен съд. Като такива сочи въпросът за доказателствената стойност на едностранно съставените от ищеца фактури и въпросът за разпределение на доказателствената тежест. Представил е решение №1200 от 02.12.2008 год. по гр.д. №1520/2008 год. на ВКС, ІІ Г. О., решение №1556 от 28. ХІ.1984 год. по гр.д. №977/84 год. на ВКС, ІV Г. О., решение №1000 от 17.05.2005 год. на ВКС, ІІІ Г. О., Решение № 367 от 26.04.2004 год. по гр.д. №1124/2003 год., на ВКС, ІІ Г. О., третиращи доказателствената стойност на частния свидетелстващ документ, както и решение №1180 от 01.11.2000 год. по гр.д. №1505/1999 год. на ВКС, ІІ Г. О. и решение №971 от 10.06.1961 год. по гр.д. №2158/1961 год. на ВС на РБ, ІV Г. О.за тежестта на доказване по направените от ответника възражения.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, поради общия предмет на уважените искове/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Касаторът не е посочил основното водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Преповтаряните доводи за неправилност на решението, съдържащи се в изложението към касационната жалба по смисъла на чл.284, ал.3,т.1 ГПК, не представляват посочване нито на основното основание за допускане до касационно обжалване, нито на допълнителните такива.
Посочените като процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото за доказателствената стойност на частния свидетелстващ документ и за разпределението на доказателствената тежест при възраженията на ответника, представляват основания за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, но не и за селектиране на касационната жалба. Представената съдебна практика не може да замести неизпълнението на задължението на касатора да посочи точно и мотивирано основанията за касационно обжалване/ арг. от чл.286, ал.3, т.1 във вр. с ал.1, т.3 ГПК/. Още повече, че тя е относима към доводите за допуснати нарушения на съществени процесуални правила, които могат да бъдат проверени само при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и във фазата за произнасяне по допускането й до касационно обжалване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №190 от 01.04.2009 год. по в.т.д. №215/2008 год. на Д. окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение №54 от 19.06.2008 год. по гр.д. №211/2007 год. на Д. районен съд в осъдителната му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: