О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
С., 1.10. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д. № 462 по описа за 2012 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Г. Г., В. Г. Г., А. И. М., Г. И. М. и С. М. П., чрез пълномощника им адвокат Е. П. срещу определение от 15.05.2012 г. по гр.д. № 2711/2012 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането им за връщане на подадената от Столична община въззивната жалба като нередовна и е оставена без разглеждане подадената от тях насрещна въззивна жалба, като недопустима. Поддържа се, че определението е неправилно поради нарушение на приложимия закон и необоснованост. Искането е да се отмени определението и се постанови ново от касационната инстанция, с което да се върне въззивната жалба на Столична община, като недопустима, поради неотстраняване в срок на допуснатите в нея нередовности.
Ответникът по частната жалба- Столична община не е подал писмен отговор.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима в частта срещу определението на въззивния съд, с което е оставено без уважение искането за връщане на подадената от Столична община въззивната жалба като нередовна.
С обжалваното определение в тази част въззивният съд в производство по чл.267 ГПК е оставил без уважение искането на жалбоподателите за връщане на подадената от Столична община въззивна жалба, като недопустима, поради неотстраняване в срок на допуснатите в нея нередовности. Това определение не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не е от категорията на обжалваемите по чл.274, ал.1 ГПК съдебни актове.
Разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК урежда възможност за обжалване с частна жалба определенията на съда, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично предвидени в закона. Постановеното определение от въззивния съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите за връщане на въззивната жалба на Столична община не е преграждащо, а и разпоредбата на чл.267 ГПК не предвижда възможност за обжалването му, т. е. обжалваното определение в тази част не е от категорията определения, които подлежат на по-нататъшен инстанционен контрол. Ако при постановяването му съдът неправилно е преценил редовността на въззивната жалба, проверка на този процесуален порок може да се извърши от касационната инстанция при обжалване на въззивното решение при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че в посочената част частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото пред настоящата инстанция следва да бъде прекратено.
Частната жалба срещу определението на въззивния съд в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателите насрещната въззивна жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане насрещната въззивна жалба Софийски градски съд е приел, че същата касае решението на първата инстанция в частта, с която е било прекратено производството по предявения от жалбоподателите иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, което в тази част има характер на определение. За първоинстанционното решение жалбоподателите са били уведомени на 17.10.2011 г. чрез пълномощника им, а жалбата е подадена извън срока по чл.275, ал.1 ГПК. Изложил е и съображения, че с подаването на насрещна въззивна жалба се цели заобикаляне на закона, както и че в конкретния случая не е налице хипотеза при която в резултат на уважаване на въззивната жалба на другата страна да се стигне до противоречие между отделните части на решението, при частично уважаване или отхвърляне на иска, или до противоречиво разрешаване на отделните искове, предявени при условията на обективно или субективно съединяване.
Определението в тази част е правилно.
С решение № І-49-126 от 10.10.2011 г. по гр.д. № 33987/2010 г. Софийски районен съд е прекратил производството в частта по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр.чл.5 ЗН за установяване, че жалбоподателите- ищци в първоинстанционното производство са собственици на 25.40 % ид.части от имот пл. № 3, целият с площ от 1032 кв.м., кв. 506а по плана на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица]. Срещу решението в тази му част жалбоподателите са подали насрещна въззивна жалба.
Правилен е изводът на въззивния съд, че първоинстанционното решение в обжалваната част има характер на определение. Това е така, тъй като в тази част съдът не се е произнесъл по съществото на спора, а е приел, че искът е недопустим поради липса на правен интерес. Подадената насрещна въззивна жалба по своя характер представлява частна жалба и правилно въззивният съд я е приел като такава. Същата като подадена извън указания в първоинстанционното решение срок за въззивно обжалване е процесуално недопустима и като такава е оставена без разглеждане.
Неоснователно се поддържа от частните жалбоподатели, че е спазен посочения в решението срок за въззивно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.275, ал.1 ГПК частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението, а съобразно чл.62, ал.3 ГПК когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок не се смята за просрочено.
В конкретния случай в първоинстанционното решение е определен 14 дн. срок за обжалване на същото. Жалбоподателите са уведомени на 17.10.2011г. и спрямо тази дата четиринадесетдневният срок е изтекъл на 1.11.2011 г. / вторник, присъствен ден/, а жалбата е депозирана в СРС на 1.03.2012 г., т.е. извън определения от съда срок. Същата като просрочена е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане.
Неоснователни са и доводите на частните жалбоподатели, че подадената от тях жалба е насрещна.
Насрещната въззивна жалба е средство за защита на страната в процеса, която не е подала въззивна жалба против първоинстанционното решение, макар то да я удовлетворява, в случаите, когато като резултат от уважаване на въззивната жалба на другата страна може да се стигне до противоречиво разрешаване на отделните искове, предявени при условията на обективно или субективно съединяване. В случая с първоинстанционното решение не е дадено разрешение по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, т.е. липсва произнасяне по съществото на правния спор. Производството по този иск е прекратено, поради липса на правен интерес у ищците от предявяването му. Или, в тази част решението има характер на определение и законовият способ за неговото атакуване е подаването на частна, а не на насрещна жалба.
Поради изложеното определението в тази част като правилно ще следва да се потвърди.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от М. Г. Г., В. Г. Г., А. И. М., Г. И. М. и С. М. П., чрез пълномощника им адвокат Е. П. частна жалба срещу определение от 15.05.2012 г. по гр.д. № 2711/2012 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането им за връщане на подадената от Столична община въззивната жалба и в тази част прекратява производството по ч. гр. д. № 462/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчването му.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.05.2012 г. по гр.д. № 2711/2012 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане подадената от М. Г. Г., В. Г. Г., А. И. М., Г. И. М. и С. М. П., чрез пълномощника им адвокат Е. П. насрещна въззивна жалба, като недопустима.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :