О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
гр.София, 13.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седми май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2476/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по жалби на Р. Б. Н., А. С. Н. и Д. С. Н. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 5754 от 24.07.2013 г. по гр.д.№ 4635/ 2012 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 30163/ 2010 г. и по този начин в отношенията между касаторите и [фирма], [населено място], е признато за установено, че Р. Б. Н., А. С. Н. и Д. С. Н. дължат солидарно на [фирма], [населено място], сумата 6 353,42 лв – цена на продадена топлинна енергия за период януари 2004 г. – април 2009 г., законната лихва върху тази сума от 01.03.2010 г., както и сумата 2 201,98 лв – обезщетение за забавено плащане за период 01.03.2004 г. – 28.01.2010 г.
Касаторите Р. Б. Н. и А. С. Н. поддържат в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че е налице противоречива съдебна практика по процесуалноправния въпрос допустимо ли е да се приемат за доказани правопораждащите фактически твърдения на ищеца единствено въз основа на изходящи само от него документи, оспорени от ответника.
Касаторът Д. С. Н. повдига материалноправния въпрос дължи ли се плащане на доставена в топлоснабден имот енергия от лице, което не е страна по облигационното отношение с доставчика, не живее в топлоснабденото жилище и не е ползвало доставената енергия. Счита, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната по касация страна [фирма] не взема становище по жалбите.
Съдът намира жалбите за допустими, обаче не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
За да уважи предявените срещу касаторите установителни искове, въззивният съд е приел за безспорно между страните по делото, че ответниците се явяват съсобственици по наследство на процесния топлоснабден имот. По силата на закона те имат качеството на потребители на доставената в този имот топлинна енергия и дължат заплащането й. Възникването на задължението не е обусловено от обстоятелството дали живеят в имота и ползват доставената в него топлинна енергия. Съдът се позовал на Общите условия за доставка на топлинна енергия на ищеца по делото и приел, че те са влезли в сила. Освен това той приел ищцовите твърдения за доказани от Протокол за проведено общо събрание на етажните собственици в сградата, където се намира топлоснабдения имот, Договор между етажните собственици и фирма за дялово разпределение на доставената в сградата енергия, счетоводни документи на ищеца за доставена топлинна енергия. Съдът посочил, че ответниците не са оспорили писмените доказателства, не са подали отговор срещу исковата молба, а Р. Н. частично е признала иска и че при съвкупното обсъждане на всички обстоятелства по делото исковете следва да се приемат за доказани по безспорен начин.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция формулираният от касаторите Р. Н. и А. С. процесуалноправен въпрос не обуславя въззивното решение. Съдът не е постановил, че приема за доказани правопораждащите фактически твърдения на ищеца единствено въз основа на изходящи само от него документи, оспорени от ответника. Напротив, съдът е посочил, че исковете са доказани и въз основа на изходящи от ответниците документи (Протокол за общо събрание, договор), частичното признание на иска, както и че представените изходящи от ищеца счетоводни документи не са били оспорени пред първата инстанция. Поради това няма значение за крайното му решение отговорът на въпроса може ли да се приемат за доказани фактическите твърдения само въз основа на оспорени от ответника едностранно съставени документи. Какъвто и да е този отговор, това не би довело до промяна в резултата от спора, защото в случая писмените доказателства не са били оспорени от ответниците, а освен това съдът не се е позовал единствено на тях, за да приеме правопораждащите факти за доказани.
Формулираният от касатора Д. Н. материалноправен въпрос обуславя въззивното решение, но няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, такова значение има въпрос, по който няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и при липса на практика или необходимост от осъвременяване и промяна на такава в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони. Тези предпоставки в случая не са налице, тъй като законът е ясен и пълен, а практиката по прилагането му – установена. Потребител на топлинна енергия в топлоснабден имот е това лице, което има вещни права върху имота. То дължи заплащане на доставената енергия независимо от това, дали е живяло в топлоснабденото жилище и консумирало ли е лично доставената в него енергия. Въззивният съд е съобрази така установената практика и по поставения от касатора Д. Н. правен въпрос също няма основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 5754 от 24.07.2013 г. по гр.д.№ 4635/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: