О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
С. 15.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №553/2010 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. К. М. и Р. В. М., двамата от[населено място], подадена от пълномощника им адвокат М. И., срещу определение №298 от 04.08.2010 г. по ч. гр.дело №400/2010 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение №294 от 02.06.2010 по гр. дело №207/2009 г. на Г. окръжен съд. С първоинстанционното определение жалбоподателите са осъдени да заплатят на „Д. М.”E. 1 980 лв. деловодни разноски, представляващи платена от дружеството държавна такса по предявен от него обратен иск срещу [фирма]. Въззивният съд е приел, че присъдените деловодни разноски се дължат, тъй като държавната такса по обратния иск вече е била внесена към момента на прекратяване на производството по делото поради оттегляне на първоначалните искове от жалбоподателите.
Жалбоподателите излагат доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос за това дали в случая съдът дължи връщане на внесената от ищеца по обратния иск държавна такса като недължимо платена след последващото прекратяване на производството по делото вместо осъждането на ищците по първоначалните искове да заплатят същата. Този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посоченият по-горе въпрос е правнорелевантен, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Обжалваното определение е съобразено с трайно установена практика, според която съобразно разпоредбата на чл.4б ЗДТ само недължимо платените такси се връщат по искане на заинтересованата страна. В случая внесената държавна такса от 1 980 лв. по предявения обратен иск в рамките на висящото производство по първоначалните искове е дължимо платена към момента на внасянето и, поради което не подлежи на връщане от съда.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №298 от 04.08.2010 г. по ч. гр.дело №400/2010 г. на Великотърновския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.