О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
София 16.05.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1027 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. И. К. чрез пълномощник адв.А. М. срещу решение № 247 от 19.11.12г.по гр.дело № 457/12г.на Окръжен съд – Видин,с което е потвърдено решение № 3 от 20.01.12г.по гр.дело № 1718/11г.на Районен съд – Видин.С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени против „М. е р М.”към [фирма] [населено място].
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Прилага съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Поставеният в изложението въпрос за значението на постановеното ЕР на ТЕЛК и неговата задължителна сила спрямо всички органи и лица относно трудоспособността на работника не е разрешен в противоречие със съдебната практика.Определението по чл.288 ГПК няма отношение към преценката за допустимост на касационното обжалване.Приложените съдебни решения не могат да обосноват наличието на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т. 2ГПК,тъй като постановените решения по чл.290 ГПК уеднаквяват практиката.Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с приетото в решение № 266 от 24.03.10г.на ВКС по гр.дело № 814/09г.на ІІІ г.о. и решение № 42 от 20.02.12г.на ВКС по гр.дело № 267/11г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.Посочено е,че от задължителния характер на решението на ТЕЛК и НЕЛК следва,че медицинският въпрос дали конкретно посочената работа е противопоказна за здравето на трудоустроения,не може да бъде поставян на последваща преценка в трудовия спор за законосъобразност на уволнението. Решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на главния иск са свързани с невъзможността на ищеца да изпълнява възложената му работа,която изисква и нощен труд, поради заболяването му и с оглед здравните противопоказания,посочени с ЕР на ТЕЛК № 2881/6.12.10г.,както и с отказа му да заеме предложената му работа на „чистач”,включена в списъка на работни места. Практиката на ВКС по приложението на чл. 325, т. 9 КТ е последователна в смисъл, че задължение на работодателя е да установи законността на уволнението, която в случая зависи от наличието на два елемента – невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност, или поради здравни противопоказания, както и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Други задължения работодателят няма.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 247 от 19.11.12г.,постановено по в.гр.дело № 457/12г.на Окръжен съд – Видин.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.