О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
гр. София, 17.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3376/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], против въззивно решение № 1135 от 05.06.2014 г., постановено по в. т. д. № 431/2014 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав. С посоченото решение е потвърдено решение № 1343 от 24.07.2013 г. по т. д. № 112/2012 г. на Софийски градски съд, с което по предявени от П. С. Л. срещу [фирма] искове с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ са отменени решенията на общото събрание на съдружниците в [фирма] от 04.01.2012 г. за изключване на ищеца като съдружник, за поемане на дела му от съдружника Ц. Л. и за преобразуване на дружеството в Е..
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като в нарушение на закона въззивният съд не е изложил мотиви във връзка с доводите в подадената от касатора въззивна жалба, че решението по т. д. № 25/2012 г. на Софийски градски съд, въз основа на което е вписано в Търговския регистър изключването на Ц. Л. като съдружник, не се ползва със сила на пресъдено нещо; че узнаването на актовете по чл.9 ЗТР не се презумира, а следва да бъде доказано; че решението на общото събрание за изключване на Ц. Л. като съдружник е нищожно с оглед разпоредбата на чл.13 от дружествения акт. Навежда се и оплакване, че обжалваният съдебен акт не е съобразен с указанията в т.ІІІ от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, според които съдебното решение по чл.74 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на търговско дружество има действие занапред.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдение, че обжалваното решение съдържа произнасяне по следните въпроси, които са от съществено значение за формиране на крайните изводи на въззивния съд и за правилното решаване на спора и по които няма съдебна практика : „1. Какво е значението на вписването на изключването на съдружник по отношение на дружеството и на третите лица въз основа на решение против отказ на регистърния съд, т.е. на проведено охранително производство относно законосъобразността на отказа на регистърния съд, постановено след проведено ОС на съдружниците, при което са взети решения за изключване на съдружник в паритетно дружество; 2. Какво е действието на вписването на решението по чл.25 от ЗТР и от кой момент може да се счита, че е налице валидно решение, взето от съдружник, чието изключване е било предмет на спора по чл.25 от ЗТР; 3. Валидни ли са решенията на общото събрание за изключване на съдружник преди постановяване на съдебното решение по чл.25 от ЗТР за вписване на решение на ОС, с което е изключен съдружник в паритетно дружество? Следва ли да се приеме, че е налице правно валидна воля, изразена от съдружник, преди влизане в сила на решение по чл.25 от ЗТР, с което е отменен отказ на регистърния съд за вписване на решение на ОС на съдружниците в паритетно дружество за изключването му; 4. Какви са последиците от прекратяването на членството на съдружника чрез вписване на решение по чл.25 от ЗТР в хода на съдебното производство по чл.74 ТЗ против решение на ОС, взето от съдружника, чието членство е прекратено? Налице ли е загуба на легитимация на съдружника за валидно изразяване на воля до вписване на решението на ОС, след проведено производство по чл.25 от ЗТР за прекратяване на членството му в дружеството; 5. Следва ли съдът да прилага презумпцията на чл.9 ЗТР по отношение на обстоятелства, които не подлежат на обявяване по смисъла на чл.5 ЗТР и които са сочени като основание за постановяване на съдебния акт.”
Ответникът по касация П. С. Л. от [населено място] не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което са уважени предявените от П. С. Л. срещу [фирма] искове с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците в ответното дружество от 04.01.2012 г. за изключване на ищеца като съдружник, за придобиване на дяловете му от другия съдружник Ц. Л. П. и за преобразуване на дружеството от О. в Е., Софийски апелативен съд е приел, че решенията са незаконосъобразни, тъй като общото събрание е свикано и проведено от Ц. Л., който не е имал качеството на съдружник в [фирма]. Изводът, че Ц. Л. не е бил съдружник в дружеството към момента на свикване и към момента на провеждане на общото събрание от 04.01.2012 г., е аргументиран с установения от доказателствата по делото и от служебна справка в Търговския регистър факт, че с решение на общото събрание на съдружниците в [фирма] от 07.09.2011 г., вписано в регистъра на 21.02.2012 г. въз основа на решение по чл.25 ЗТР по т. д. № 25/2012 г. на Софийски градски съд, Л. е изключен като съдружник. Въззивният съд е приел, че от момента на изключването му Ц. Л. не е могъл като съдружник да формира валидно воля за свикване на събранието и за вземане на оспорените с исковете решения.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът следва да е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, а не да е от значение за правилността на решението, която не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал множество въпроси, които не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за формиране на решаващите правни изводи на съда по предмета на спора. Произнасянето на въззивния съд по основателността на исковете с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ е обусловено от извода, че оспорените с исковете дружествени решения са незаконосъобразни, тъй като са взети от общо събрание на съдружниците, свикано и проведено от лице, което към датата на свикване и към тази на провеждане на събранието не е имало качеството на съдружник в дружеството поради това, че е било изключено с предходно решение на общото събрание. При разрешаване на спора за законосъобразност на решенията, чиято отмяна е поискана по реда на чл.74, ал.1 ТЗ, въззивният съд не е обсъждал нито един от формулираните в изложението въпроси, тъй като преценката за законосъобразност на решенията не е обвързана от вписването или невписването в Търговския регистър на предходното решение на общото събрание за изключване като съдружник на лицето, свикало и провело последващото общо събрание за изключване на ищеца като съдружник. Необсъждането на фактите относно вписването на изключването на съдружника в Търговския регистър е съобразено с формираната при действието на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС – решение № 690/03.12.2008 г. по т. д. № 349/2008 г. на ІІ т. о., решение № 39/15.04.2011 г. по т. д. № 526/2010 г. на І т. о. и др., в която е възприето разрешението, че решенията на общото събрание на съдружниците в О., касаещи персоналния състав на дружеството, пораждат незабавно действие в отношенията между дружеството и съдружниците, като предвиденият в чл.140, ал.4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им намира проявление само спрямо трети за дружеството лица; по отношение на съдружниците и на органите на дружеството действието на подлежащото на вписване в търговския регистър решение на общото събрание за избиране на нов съдружник, а съответно и за изключване на съдружник, по чл.140, ал.4 ТЗ настъпва веднага – от момента на вземането му от събранието. Поставените в изложението въпроси са базирани върху тезата на касатора, че до вписването му в Търговския регистър решението на предходното общо събрание за изключване на съдружника, свикал и провел общото събрание, чиито решения са предмет на исковете по чл.74, ал.1 ТЗ, не е произвело правно действие. Тази теза очевидно не е възприета от въззивния съд като противоречаща на задължителната практика на ВКС и с оглед на това повдигнатите от касатора въпроси за правното значение на вписването в Търговския регистър не са намерили отговор в мотивите към обжалваното решение. Поради това, че изходът на спора по чл.74, ал.1 ТЗ не е обусловен от разрешаването им, въведените с изложението въпроси не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване е липсата на аргументация в изложението по отношение на бланкетно поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Твърдението на касатора, че по поставените въпроси няма съдебна практика, не е достатъчно за мотивиране на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посоченото твърдение е и невярно, доколкото отговорът на въпросите се съдържа в цитираната по-горе задължителна практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя и наличието на която прави неприложимо основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по в. т. д. № 431/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1135 от 05.06.2014 г., постановено по в. т. д. № 431/2014 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :