4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
[населено място] , 17.07.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и четвърти юни , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1210 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 111 / 14.11.2012 год. по гр.д.№ 282 / 2012 год. на Бургаски апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 211 / 30.07.2012 год., постановено по гр.д.№ 1841 / 2011 год. на Бургаски окръжен съд. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон – чл.20 ЗЗД, с оглед извършено от съда тълкуване на клауза на договора за кредит / чл.14 т.1 / , на основание който е предявено вземането на банката срещу ответника Д. Н. К. , както и при съществени нарушения на съдопроизводствени правила – чл. 236 ал.2 ГПК – немотивираност на решението по всички решаващи правни изводи – конкретно извода за наличие на „ минимално просрочие „ , изключващ наличието на предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем . Касаторът обосновава основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Ответната страна – Д. К. – оспорва касационната жалба с подробни съображения относно правилността на въззивното решение и неоснователността на жалбата по същество , а не с оглед допустимостта на касационното обжалване , съгласно предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстанционния съд , въззивният съд е счел, че от решаващо значение за правните му изводи е отговор на въпроса : непълното плащане на три последователни вноски / с оглед констатациите на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, установила в периода ноември 2009 год. – юли 2010 год. постоянен недостиг на платеното спрямо дължимото , формиращ разлика в по-малко – сума от 2 461,16 шв. франка / идентично ли е на уговореното в чл.14 т.1 от договора за ипотечен кредит неизпълнение, състоящо се в неплащане на три последователни „ дължими плащания „ по кредита , обуславящо за банката право за обявяване кредита за предсрочно изискуем , упражнено с отправената покана от 15.07.2010 година . Въззивният съд е отговорил отрицателно , в смисъл , че под „ дължимо плащане „ , съгласно чл.14 т.1 от договора , следва да се разбира дължимата в цялост , формирана от главница и лихва помесечна анюитетна вноска, извън първоначалните 12 погасителни вноски, изрично определени / с фиксиран лихвен процент на възнаградителна лихва / по размер от 361 шв. франка . Съдът действително не се е обосновал с приложени конкретни правила на тълкуването , съгласно чл.20 ЗЗД и в съответствие с формираната богата и непротиворечива задължителна съдебна практика относно принципите на тълкуването , като съпътстващо се е позовал и на липсата на погасителен план относно размера на дължимите останали 288 погасителни вноски, в аспект на неизпълнение задължението на банката / чл.21 / да уведоми писмено другата страна за завишаването на размера на вноските при промяна в курса на съответната валута , вкл. на заявената от вещото лице липса на данни , относно начина на формиране , съгласно условията на чл. 4 от договора за ипотечен кредит , на помесечните погасителни вноски . Съдът е приел, че се касае за „ минимално просрочие „ на някои от вноските по кредита , като видно от позоваването на определения / в съотношение със стойността на три последователни месечни вноски , неплащане на които обуславя право за обявяване кредита за предсрочно изискуем / размер на частично неиздълженото – съответстващо на 2 , 29 месечни вноски, очевидно „ минималното просрочие „ е квалификация само спрямо размера на неиздълженото , не и към периода на забавата , макар формално ползвания от съда израз „ минимално просрочие” да навежда към този смисъл .
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси, в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК : 1 / Може ли липсата на подписан погасителен план да дерогира уговорените между страните по договора за кредит клаузи относно дата на падеж и размер на плащането / определяем в частта за възнаградителните лихви / , респ. изпълнението след срока и в размер по-малък от дължимия съставлява ли точно изпълнение ? и 2 / Какъв е критерия за определяне на неплатената сума като „ минимално просрочие „ , което би могло да послужи като основание за обявяване на предсрочна изискуемост поради неплащане на задължение с конкретен падеж ? . Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е посочено само формално .
Настоящият състав намира, че така поставените въпроси не покриват общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК – не се включват в предмета на спора и отговор на същите не е обусловил решаващите мотиви на въззивното решение . Така въззивният съд не е обосновал правен извод, че уговорките в договора за ипотечен кредит , относно падежа на помесечно дължимите погасителни вноски и досежно размера , определяем съгласно чл.4 от същия , не обвързват страните , предвид липсата на погасителен план . Последната е възприел като причина , вкл. с оглед неизпълнението на задължението на банката по чл.21 от договора , за уведомяване на кредитополучателя относно промяната в курса на съответната валута , за изпълнението на задължението на последния с постоянен недостиг до размера на дължимата помесечно , съгласно представената от ищеца справка , сума . Нито пък съдът е приел, че така извършените непълни плащания съставляват точно изпълнение на задължението на кредитополучателя . Изводите му се основават на тълкуване клаузата на чл.14 т.1 от договора относно предпоставките за упражняване правото за обявяване кредита за предсрочно изискуем, като по същество са заявени евентуални съображения / позоваване на минималното просрочие , в размер съответен на 2, 29 , а не на 3 помесечни погасителни вноски / , че дори и тълкуване на израза „ дължимо плащане „ , в смисъла сочен от ищеца / всяка част от помесечно дължимата сума , формирана от главница и възнаградителна лихва / , санкционните последици на предсрочната изискуемост следва да се приложат при неизпълнение покриващо , респ. надхвърлящо размера на три помесечни вноски . Това е и приложеният от въззивния съд критерий – предмет на втория поставен въпрос . Обосноваността на подобен извод от клаузите на договора , както и изобщо тълкуването извършено от съда , не са предмет на формулирани от касатора правни въпроси , свързани с принципите на чл. 20 ЗЗД ,но поставени извън конкретиката на казуса , без да са фактологично обусловени от обстоятелствата по конкретния спор .Като такива , поставените въпроси не предпоставят еднозначен отговор на правен въпрос , при това по тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма , каквото предпоставя хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , с оглед създаване на задължителна съдебна практика по прилагането й или промяна на създадена поради неправилно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването на такава практика, с оглед изменение на законодателството и развитие на обществените отношения, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото, като формиращи общо основание за допускане на касационното обжалване / т.4 ТР №1 / 2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС / .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 111 / 14.11.2012 год. по гр.д.№ 282 / 2012 год. на Бургаски апелативен съд, гражданско отделение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :