3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№639
София, 02.10.2013год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д.N 3335 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу Определение № 336 от 23.05.2013г. по въззивно частно търговско дело № 302/2011г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено определение № 131/18.03.2013г. по т.д.№ 105/2013г. на ОС Шумен. Първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото на основание чл.377 във вр. с чл.129,ал.3 ГПК.
С частната касационна жалба се иска отмяна на постановеното определение като неправилно. Правният въпрос по който се иска допускането на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК е „след като съдът, на основание чл.129,ал.1 ГПК е проверил редовността на исковата молба относно съответствието й с чл.127 и чл.128 ГПК, констатирал е нередовности, които са били изправени в срок, допустима ли е втора проверка на същото правно основание, без да е налице каквото и да е развитие или промяна в производството към момента на втората проверка, която от своя страна да установи, че първата проверка е неправилна и исковата молба следва да бъде приведена в редовност относно същите факти и обстоятелства, които вече са били възприети за редовни, респективно са били изправени в срок”.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е процесуално допустима.
Първоначално исковата молба е била оставена без движение от първоинстанционния съд с указания за посочване на цена на исковете и внасяне на държавна такса. /Последната не е внесена и до настоящия момент./ Със следващо разпореждане исковата молба е оставена отново без движение като на ищеца са дадени указания за конкретизация на заявените претенции с оглед на ответници, предмет и искане. Окръжният съд е приел, че указанията не са изпълнени и е върнал исковата молба.
За да потвърди това определение, въззивната инстанция е приела, че ищцовото дружество не е отстранило нередовностите на исковата молба, тъй като и след внесеното уточнение, тя не съдържа ясно и прецизно изложение на обстоятелствата на които се основава иска /чл.127,ал.1,т.4 ГПК/. Мотивирано е, че се претендира установяването по отношение на четирима ответника на нищожност и унищожаване на множество разпоредителни сделки на различни кумулативни основания-противоречие със закона, заобикаляне на закона, липса на съгласие, разваляне, привидност, неоснователно обогатяване, но липсват изложени конкретни твърдения за наличието на съответния фактически състав; същевременно формално сочените правни основания не са свързани с конкретна правна сделка; във връзка с претендираната нищожност /унищожаемост на последващите разпоредителни сделки, извършени от първоначалния приобретател също липсват фактически твърдения, обуславящи сочените от ищеца правни институти. Обоснован е и извод, че исковата молба не съдържа ясен петитум /чл.127,ал.1,т.5 ГПК/ тъй като конституираните ответници черпят права от общ праводател, но са страни по самостоятелни сделки и упражняват права върху конкретни недвижими имоти, а петитум срещу отделните ответници чрез индивидуализиране на конкретната сделка и конкретен имот, не е заявен; по претенцията за ревандикация също не е посочен конкретен имот и ответник. Приет е за правно ирелевантен за законосъобразността на определението на окръжния съд, доводът във въззивната частна жалба, че първоначално исковата молба била приета за редовна, а по-късно съдът дал указания да уточняване на обстоятелствена част и петитум.
С оглед на изложеното, формулираният от жалбоподателя въпрос не може да обоснове допускане касационното обжалване на определението. Освен че е фактологично поставен – т.е няма характер на правен, въпросът съдържа зададени предпоставки, които не отговарят да данните по делото –„изпълнени указания”, „повторна проверка на същите реквизити на исковата молба”. Необосноваването наличието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване, а не е налице и допълнително сочената такава по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК- разпоредбите на чл.129,ал.2 и на чл.192,ал.4 ГПК са ясни, по приложението им е налице трайно установена съдебна практика- служебното задължение на съда да следи за редовността на исковата молба не е ограничено със срок и е в правомощията включително и на съда, упражняващ инстанционен контрол по отношение на постановено по нередовна искова молба решение.
Мотивиран от изложеното, ВКС, ТК, Първо т.о.:
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 336 от 23.05.2013г. по въззивно частно търговско дело № 302/2011г. на Апелативен съд В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.