ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 639
гр. София,02.10.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 24 септември , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1906/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на К. Я. А. в качеството му на [фирма]-гр.А. срещу решение №І-181/14.01.2013 г. по в. гр.д. № 2078/2012 на ОС-Бургас, с което е потвърдено първоинстанцинното решение №130/31.07.2012 г. постановено по гр.д. № 690/2011 г. на РС-Айтос, с което е уважен искът на [фирма]-гр.С. срещу касатора предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 т.9 ГПК за установяване дължимостта на вземания по осем броя записи на заповед, издадени от касатора в полза на ищеца в периода:05.07.2011 г.-24.07.2011 г.за обезпечаване вземания на ищеца като лизингодател срещу ответника-касатор като лизингополучател по три договора за лизинг, сключени съответно на 15.09.2006 г., 24.01.2007 г. и 05.07.2007 г..
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, относно правилата за тълкуване на договора и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне изцяло на иска . Претендира разноски пред ВКС.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 евентуално т.3 ГПК.
Ответната страна в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за липса на основания за допускане до касация . Претенира разноски пред ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че спорните правоотношения между страните се основават на сключени между три договора за лизинг на три автомобила, по силата на които касаторът-ответник като лизингополучател на лизинговите вещи се е задължил да плаща определени лизингови вноски с размери и падежи по погасителен план към договорите.За обезпечаване на вземанията на лизингодателя по договора са издадени и процесните записи на заповед, всеки от които обезпечава плащането от страна на лизингополучателя на три поредни лизингови вноски . До тези изводи съдът е достигнал на база съдържанието на трите договора за лизинг и приетите заключения на изслушаната икономическа експертиза. При така установените правоотношения между страните и с оглед безспорното неизпълнение от страна на ответника на задълженията му да погасява поредните лизингови вноски с падежи след 15.01.2008 г., когато са погасени последно вноските по всеки един от трите договора, решаващият състав е стигнал до извода за дължимостта на вземанията по процесните записи на заповед, издадени да обезпечат изпълнението на дължимите изискуеми, но незаплатени лизингови вноски от страна на лизингополучтеля-касатор. В обжалвания акт са изложени подробни съображения за това, че съответните уговорки в трите договора за лизинг, предвиждащи автоматично разваляне на договорите за лизинг при неплащане в срок от 45 дни от падежа на редовна месечна вноска и начислената неустойка не могат да доведат до извода за недължимостта на вземанията за неплатените вноски последващи изтичането на този срок, тъй като съгласно съответната уговорка фигурираща във всеки един от трите договора за периода след развалянето до подписване на писмен отказ от плащане на дължимите вноски за в бъдеще и предаването на автомобилите обратно от лизингополучателя на лизингодателя първият дължи обезщетение в размер на дължимите лизингови вноски за този период. Ето защо , според съда ответникът е продължавал да дължи обезпечените с процесните ценни книги вземания на лизингодателя в договорените размери, след като не се доказва връщането на лизингованите автомобили на лизингодателя преди датата на получаване на поканата, с която самият лизингодател е развалил договора-10.12.2010 г..
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочи като обуславящи изхода на спора въпроса за задължението на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл.20 ЗЗД, относно правилата за тълкуване на договорите. Твърди се, че по този въпрос обжалваното решение е в противоречие с посочената задължителна и казуална практика на ВКС и въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и формулировката на същия от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че последният не отговаря на тях. За да формира решаващата си воля материализирана в обжалваното съдебно решение, съдът се е позовал на общата воля на страните, така както я е извел от съдържанието на уговорките в самия договор. Следователно в случая липсва неправилно, с оглед приложение правилата в чл.20 от ЗЗД, тълкуване на договора от съда, а дали направените изводи се покриват с доводите на касатора представлява принципно оплакване за необоснованост,което обаче не се разглежда във фазата по допускане до касационно обжалване, а във фазата по преценка правилността на съдебното решение. Ето защо, въпросът за правилата и начина на тълкуване на процесната клауза в случая не е обуславящ , тъй като отговорът му не би довел до различно произнасянето на съда.
От изложеното следва, че липсва първата предпоставка за допускане до касационно обжалване,а именно:наличието на формулиран от касатора правен въпрос от значение за конкретния спор , който да се подложи на преценка от съда по допълнителните критерии в точка т. 3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Според становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да обуславя изхода на конкретния спор, само по себе си е основание за недопускане до касация
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №І-181/14.01.2013 г. по в. гр.д. № 2078/2012 на ОС-Бургас
ОСЪЖДА К. Я. А. в качеството му на [фирма]-гр.А. да заплати на Контракт Л. Е.-С. разноските пред ВКС в размер на 2700 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.