3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
С., 20,10,2011 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1108/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Държавно горско стопанство „ Х.”-ДП – [населено място] срещу решение № 820 от 10.06.2010г. по гр.д.1096/10г. на Пловдивски окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба – О. – [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна, като е поддържано и че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Изложени са доводи за законосъобразност на изводите на съда.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В представеното, в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел нормата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като е поддържал, че съдът се е произнесъл по „съществен процесуалноправен и материалноправен въпрос относно активната процесуалноправна и материалноправна легитимация в процеса” .Лаконично е посочил, че процесуалната легитимация била правото на иск, а материалната била „ титулярството на гражданското правоотношение” . Направил е оплакване за неправилност на изводите на съда, с оглед приетото от състава за това, че липсвала материална легитимация на ищеца, поради липса на правоприемство, което според страната водело до извод за липса на процесуална легитимация. Лаконично е посочено, че досежно процесуалната легитимация, съдът проверявал само „кой предявява иска” и след като съдилищата „счели, че липсва правоприемство на ищеца не принадлежало правото на иск”. Този довод страната е характеризирала като нередовност на исковата молба, която не била констатирана от съдилищата и не била дадена и възможност за отстраняването й. Други доводи не са развити.Приложени са определения на САС, СОС и ХОС.
Не се установява наличие на предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Касаторът не е формулирал релевантните материалноправни респ. процесуалноправни въпроси, които счита, че са разрешени в сочената от него хипотеза на т. 2 на чл.280 ГПК. Такива, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК не са доводите, отразяващи твърденията му за неправилност на решението, поради смесване на материална и процесуална легитимация от съдилищата, нито общо поставения въпрос относно активната легитимация, нито оплакванията за неправилност на съдебния акт. Този извод произтича от дефинитивната определеност на понятието материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК,а именно такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. По чл.280, ал.1, т. 2 ГПК/възпроизведена като текст от касатора/ не са развити каквито и да било доводи, относими към установяване на предпоставките й. В тази връзка не съставляват практика по смисъла на разглежданата хипотеза, определенията на съдилищата, които изобщо не обективират практика по конкретен правен въпрос – изрично изброени актовете, обективиращи релевантната практика в т.2 и 3 на ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. Следователно, приложените определения, които освен това разглеждат и различна правна и фактическа обстановка са без правно значение за допускане до касационно обжалване на акта на въззивния съд.
Касаторьт е поддържал лаконично довод за недопустимост на съдебния акт, като е твърдял, че съдът неправилно отнесъл въпроса относно липсата на доказано правоприемство към материалноправната легитимация на ищеца. Този довод също не обуславя основание за допускане на касационно обжалване, тъй като с него не се обосновава правно недопустимост на решението, не само поради това, че е установена правосубектността на ищеца сега касатор, който е юридическо лице – Държавно горско стопанство, но и поради това, че е направен от страна на касатора при смесване на различни по своята характеристика правни понятия, за които противоречиво е сочил, че са „ смесени от съда”. Макар и общо да е отчел теоретично разликата между процесуална и материална легитимация, същият не я е приложил към оплакването си за неправилност на акта, тъй като установеността на правоприемство спрямо първоначалния носител на материалното право е изцяло и единствено относимо към това дали към настоящия момент правоприемника е страна по материалното правоотношение, а проверката по процесуалната легитимация обхваща само правосубектността на страните, след като специална процесуална норма не обуславя изрично правото на иск.В случая съобразно изложеното и в касационната жалба, касаторът няма предвид правосубектностността на ищеца, която обуславя процесуалната му възможност да бъде страна по делото и липсата, на която води до недопустимост на съдебния акт/ правно необосновано считана от страната като нередовност на исковата молба/, а довода за неправилност на акта поради това,че ищеца, според мотивите на решението, не е доказал, че е страна по материалното правоотношение, което, обаче е във връзка с основателността на иска,а не с неговата допустимост и така изложено може да се квалифицира като оплакване за неправилност на изводите на съда, поради което е и неотносимо към производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 820 от 10.06.2010г. по гр.д.1096/10г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: