О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
София, 25.09.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 822 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СК „П.“ против решение № 1558 от 25.10.2017 г., постановено по гр.д. № 1720 по описа за 2017 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, първи състав, с което е потвърдено решение № 2095 от 23.05.2017 г. по гр.д. № 5932 по описа за 2016 г. на Варненския районен съд, Гражданско отделение, 16 състав, за обявяване нищожността на договора за спортна подготовка и квалификация, сключен на 27.04.2014 г. между ищеца П. Г. Н. със съгласието на неговата майка П. Н. от една страна, и СК „П.”- от друга, поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е недопустимо, тъй като е постановено по непредявен иск и при липса на правен интерес за ищеца от обявяването на договора за нищожен, понеже срокът му на действие е изтекъл и не произвежда действие между страните.
Ответникът по жалбата П. Г. Н. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
На 27.04.2014 г. между ищеца П. Г. Н. и СК „П.“ е сключен договор за спортна подготовка и квалификация, по силата на който клубът се задължава да реализира спортно-техническата подготовка на ищеца и да създаде възможност за бъдещата му реализация. На свой ред ищецът се ангажира да участва активно в учебно-тренировъчния процес и спортните мероприятия на клуба, задължава се при навършване на пълнолетие да сключи професионален договор с клуба за срок не по-малко от две години, като поема и други задължения, описани в договора, включително за заплащане на неустойка при предсрочното му прекратяване. В исковата молба ищецът е поискал прогласяване нищожността на договора поради противоречие със закона. Според него не са били спазени разпоредбите на чл.16, ал.2, т.1 и т.2 от Правилника за прилагане на закона за физическото възпитание и спорта /ППЗФВС/, предвиждащи определяне размера на финансовите средства, заделени за състезателя, както и чл.18, ал.5 от Правилника за състезателните права и вътрешен трансфер на българската федерация по волейбол, определяща срока на последващия професионален договор за не по-малък от три години, вместо предвидения в договора двегодишен срок. Съдилищата са приели, че процесният договор действително противоречи на чл.16, ал.2, т.1 и т.2 от ППЗФВС и на чл.14, ал.3 от Правилника на българската федерация по волейбол за условията и реда за вътрешен трансфер и преотстъпване на състезателните права на спортистите по волейбол относно срока на професионалния договор, поради което са обявили неговата нищожност.
В касационната жалба и изложението към нея касаторът се позовава на недопустимост на въззивното решение на две основания-произнасяне по непредявен иск и липса на правен интерес от прогласяване нищожността на договора. Относно първото основание касаторът твърди, че се касае за рамков общ двегодишен договор, а съдът е обсъдил договор със срок една година. Този довод обаче касае съществото на делото и правилността на решението, а не неговата допустимост. Въззивният съд се е произнесъл точно по предмета на спора-нищожността на сключения на 27.04.2014 г. договор на посочените в исковата молба основания, поради което решението не е постановено по непредявен иск.
Липсата на правен интерес на ищеца от предявения иск за нищожност се обосновава от касатора с изтичането на срока на договора и с обстоятелството, че липсва картотекиране на състезателя. Статутът на състезателя възниква от сложен фактически състав, който включва картотекиране съгласно чл.35, ал.1-4 от ЗФВС. Според касатора липсата на картотека освобождава състезателя от задължение към определен клуб и той самостоятелно определя на кого да предостави правата си. Тези доводи на касатора са несъстоятелни. Изтичането на срока на действие на договора не лишава страните от правен интерес да искат прогласяване на неговата нищожност. Договорът поражда правни последици дори след като уговореният в него срок е изтекъл, например-за обезщетение за вреди от неизпълнение или за заплащане на уговорената в него неустойка, както е в настоящия случай. Този договор урежда не само статута на спортиста, но и редица други негови права и задължения към клуба. Ето защо дори да се възприеме тезата на касатора, че липсата на картотекиране освобождава ищеца от задължението му да се състезава за клуба, останалите задължения, произтичащи от договора, не отпадат, поради което е налице правен интерес от прогласяване на неговата нищожност.
По тези съображения следва да се приеме, че обжалваното решение не е недопустимо и не може да се допусне касационното му обжалване на това основание. Не са налице и другите хипотези на чл.280, ал.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване, на които се позовава жалбоподателят. Решението на въззивния съд е разбираемо, постановено е от надлежен състав в писмена форма, поради което не е нищожно. От оплакванията на касатора и съдържанието на решението не може да се достигне до извода, че съдът е допуснал груби нарушения на правилата на формалната логика, че е приложил правна норма противно на нейния смисъл или се е позовал на несъществуваща правна норма. Следователно решението не може да се окачестви и като очевидно неправилно. Ето защо касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1558 от 25.10.2017 г., постановено по гр.д. № 1720 по описа за 2017 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, първи състав.
ОСЪЖДА СК „П.“, [населено място],[ЕИК], да заплати на П. Г. Н.-[ЕГН], сумата 500/петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: