О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
София,30.05.2012г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Светла бояджива
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1716/2011г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от П. на РБ срещу решение от 08.07.2011г. по гр.д.№ 1615/2011г. на Окръжен съд Пловдив, в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ.
Жалбоподателят – П. на РБ поддържа, че със същото е разрешен материалноправен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и по който има противоречиво разрешаване от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил П. на Република България и Окръжен съд – Пазарджик, да заплатят солидарно на Г. Г. сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 23.07.2010г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Прието е за установено по делото, че от приложените наказателни дела се установява, че с постановление от 20.07.2009г. на прокурор при районна прокуратура [населено място] е образувано досъдебно производство против Г. Г. за престъпление по чл. 323, ал.1 НК и на 11.09.2009г. същият е привлечен като обвиняем и му е взета мярка за неотклонение „подписка”. Установено е също така, че с присъда от 28.12.2009г. Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимия за виновен в извършването на престъпление па чл. 323, ал.1 НК и го е осъдил на пробация, а с решение от 09.02.2009г. на Окръжен съд – Пазарджик тази присъда е потвърдена. С решение от 11.06.2010г. производството по въззивното наказателно дело на Пазарджишкия окръжен съд е възобновено като въззивното решение е отменено, а подсъдимия Г. Г. е оправдан. Междувременно след постановяване на въззивното решение е започнало изпълнението на наказанието, което е траело през периода 09.03.2010г. – 30.06.2010г. – вж. удостоверение от 10.07.21010г. издадено от ОС „Изпълнение на наказанията” [населено място].
При тези данни съдът е приел, че искът е доказан по основание, а за определяне на неговия размер е взел предвид показанията на свидетелите, от които се установява, че ищецът се затворил в себе си, отбягвал хората, дори и децата, периодът на изтърпяване на наказанието – малко повече от три месеца и половина /пробация изискваща задължителна регистрация по настоящ адрес с честота на явяване и задължителни срещи с пробационен сружител два пъти седмично/ и е счел, че за претърпените неимуществени вреди е справедливо по смисъла на нормата на чл. 52 ЗЗД да се определи обезщетение в размер на 3 000лева, която да се изплати солидарно от двамата ответника.
Съдът е приел, че не налице и твърдяната от представителите на прокуратурата изключителна вина, тъй като не се установиха действия от страна на пострадалия, с което той да се поставя в положение, което да налага образуването на наказателно производство и понасянето на съответното наказание.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване П. на РБ поддържа, че с решението е даден отговор на материалноправен въпрос от значение за спора, а именно относно критериите за определяне справедливо обезщетяване по чл.52 ЗЗД, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по който има противоречиво разрешаване от съдилищата. Позовава се на ППВС№4/23.12.1968г. и на ТР№3/2004г. на ОСГК на ВКС.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по материалноправен въпрос от значение за спора, но в съответствие с практиката на ВКС. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Те са били причинени и са настъпили в определен предходен момент, а съдът определя парично обезщетение за тях сега, при постановяване на съдебното решение. В този смисъл е и даденото разрешение в ППВС №4/23.12.1968г. и на ТР№3/2004г. на ОСГК на ВКС, на които се позовава жалбоподателя, а и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, включително и решение от 10.05.2012г. по гр.д.№489/2011г. на ІV г.о. на ВКС. Ето защо не е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на решение от 08.07.2011г. по гр.д.№ 1615/2011г. на Окръжен съд Пловдив, в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ, по жалба на П. на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: