О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
София, 04.10.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 259 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Кю Би И И. /Юръп/ Л. – клон София” чрез адвокат В. В. срещу решение от 02.10.2009 г. на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. № 3580/2008 г., с което е оставено в сила решение на Софийски районен съд /СРС/, отхвърлящо иск на настоящия касатор по чл.402 ал.1 вр. чл.407 ТЗ /отм./.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – З. „Д.О.з” не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СРС е сезиран с иск от „Кю Би И И. /Юръп/ Л. – клон София” срещу З. „ДЗИ – общо застраховане” за сумата от 2765.10 лв. – изплатено от ищеца като застраховател по застраховка „каско” обезщетение за причинени вреди на застрахован автомобил при ПТП, което ищецът претендира от застрахователя на причинителя на ПТП по застраховка „гражданска отговорност”. Искът е отхвърлен от СРС, чието решение е оставено в сила от СГС. СГС е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява вредите по увреданото МПС да са възникнали като последица от настъпилото ПТП, като конкретно е посочил, че този факт не се доказва и от заключението на изслушаната СТЕ.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът формулира като съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос този, свързан с протоколите на Пътна полиция при ПТП и конкретно дали отразените констатации в тези протоколи се ползват с доказателствена сила. Но в случая нито СРС, нито СГС са обсъждали въпроса за характера на съставеният протокол за ПТП. СГС е обсъдил протокола наред с другите събрани доказателства, като е посочил, че не е установена връзка между настъпилите вреди по застрахованото МПС и процесното ПТП, посочвайки и изслушана СТЕ. Следователно, касае се до обсъждане на всички събрани и относими по делото доказателства, като направените въз основа на тях изводи за приета фактическа обстановка могат да бъдат преценявани като обосновани или не по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не дават основание да се приеме, че се касае до разрешен материалноправен или процасуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, обусловил крайните изводи на спора. Следва да се посочи, че приложените от касатора решения на СГС биха били относими към сочено основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, но липсва обективна идентичност по решаваните в тях казуси и настоящия такъв, поради което няма основание да се приеме наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Не е налице и допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – съображения касаторът не излага, а бланкетното препращане към закона само по себе си не обуславя приложението на конкретна законова хипотеза
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.10.2009 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 3580/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.