О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 639
гр. София, 04.11.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията ВЛАДИМИРОВ ч. гр. дело № 592 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Б. П. Р. от [населено място], чрез своя пълномощник, е обжалвал с искане за отмяната му определението от 26.04.2010 г., по ч. гр. д. № 3678/2010 г. на Софийски градски съд, ІV – „Д” въззивен състав, с което е потвърдено разпореждането от 23.11.2009 г. по гр. д. № 203 от 2009 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 90 състав, с което е върната подадената от него въззивна жалба срещу решението от 28.05.2009 г. по делото, на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, като просрочена.
За да постанови обжалваното определение Софийският градски съд е приел, че въззивната жалба е подадена след изтичане на двуседмичния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК (изпратена е по пощата на 16.11.2009 г.), започнал да тече по правилото на чл. 315, ал. 2 ГПК от датата на постановяване на първоинстанционното решение (28.05.2009 г.), който ден е определен с определението в открито заседание на 14.05.2009 г. от районния съд.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа от жалбоподателя, че разрешеният в обжалваното определение процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 315, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от ГПК е от значение точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по жалбата – З. И. И. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд.
Обуславящият изхода на делото въпрос относно началото на срока за обжалване на решения, постановени по реда на Глава ХV ГПК – „Бързо производство” (както в случая – по иск за издръжка на малолетно дете), не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. По приложението на чл. 315, ал. 2 от ГПК Върховният касационен съд се е произнесъл с множество определения, постановени в производство по чл. 274, ал. 3 от ГПК – определение № 228/14.04.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 42/2011 г. ІV г.о., ГК; определение № 207/29.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 134/2010 г., ІV г. о., ГК; определение № 364/01.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 319/2009 г., ІV г. о., ГК; определение № 122/18.02.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 87/2010 г., ІV г. о., ГК, съобразени при постановяване на обжалвания съдебен акт. Налице е установена практика по приложението на чл. 315, ал. 2 от ГПК, съгласно която в производството по глава ХХV от ГПК, което е особено исково производство, в специална правна норма е определен моментът, от който започва да тече срока за въззивно и касационно обжалване – датата, на която съдът е посочил, че ще обяви решението си. В тези случаи съобщението, изпратено в изпълнение на чл.7, ал. 2 от ГПК, с което страните се уведомяват, че съдебният акт е изготвен и получават препис от него (което задължение на съда е възпроизведено и в текста на чл. 259, ал. 1 и чл. 283 от ГПК) има само информативен характер, но не променя началния срок за подаване на жалба. Това се отнася и за случаите, когато съдът е вписал решението си по-рано от определената дата – правата на страните не се нарушават, тъй като срокът за обжалване тече от датата, обявена в съдебно заседание, а ако са узнали за обявяването на решението по-рано, то те имат на разположение по-дълъг срок за подаване на жалба. Срокът за обжалване на решението тече от деня на връчване на съобщението до страната само в случаите, когато съдът, в нарушение на чл. 316 от ГПК обяви решението си на по-късна дата от посочената в съдебно заседание. Законът предоставя на страните възможност да знаят на коя дата могат да научат за резултата по съдебния спор и съдържанието на съдебното решение при проявена инициатива да извършат справка в регистъра на съдебните решения към съответния съд, който е публичен.
В изложения смисъл не е налице противоречие на правилото на чл.315, ал. 2 от ГПК с общото правило на чл. 7, ал. 2 от ГПК. Двете норми имат различно приложно поле. Първата урежда срок за обжалване, а втората – процесуално задължение на съда да връчва преписи от обжалваемите си актове на страните. Текстът на чл. 7, ал. 2 от ГПК не регламентира срок за обжалване, нито поставя този срок в зависимост от връчване на препис, поради което правилото на чл. 315, ал.2 от ГПК не влиза в колизия с него.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 26.04.2010г., по ч. гр. д. № 3678/2010 г. на Софийски градски съд, ІV – „Д” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: