О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
София, 23.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 25.06.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 315/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Д. Д. против решение №1796/28.11.2008г. на Пловдивски окръжен съд,Х състав,постановено по гр.д. №2552/2007г. по описа на същия съд.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че е налице основание за допускане на касационно обжалване с приложение на нормата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК-съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,свързан с характера на процесната земя и възможността за възстановяване правото на собственост върху нея,с оглед разпоредбата на член 10 ал.7 от ЗСПЗЗ,като по този съществен въпрос съдът е направил изводи в противоречие с постоянната практика на ВКС.
Ответниците по касационната жалба М. И. М. и П. И. М. ,в писмения си отговор,считат,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че не е съществувала пречка за реституирането на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ на посочените основания,защото хипотеза на на член 10 б от ЗСПЗЗ има предвид застрояване въз основа на мероприятие или провеждане на такова за общинска ,държавна или обществена нужда,като същото се предвижда по благоустройствен план и /или е вече реализирано на терен въпреки липсата на такова предвиждане,като в настоящия случай няма такова предвиждане,процесните постройка-временни павилиони са разрешени по член 120 от ЗТСУ/отм/. Наред с това, съдът сочи,че не е налице хипотезата на член 10 ал.7 от ЗСПЗЗ,защото тези сгради нямат траен градоустройствен статут.
За да обоснове хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,касаторът се позовава на решение №391/31.03.2003г. по гр.д. №298/2002г. по описа на ВКС,ІVГО,което се отнася до наличие на пречка за реституция на земеделска земя,когато поради промяна на предназначението си, същата е загубила качеството си на такава по смисъла на член 2 т.3 от ЗСПЗЗ,каквито данни за земеделската земя,предмет на спора липсват,поради което посоченото решение е неотносимо към произнесеното с решението на въззивния съд.
Другото приложено решение №401/07.06.1995г. по адм.д. №2505/1994г.,ІІІГО ,ВС,се отнася до условията при които е налице хипотезата на член 10 ал.7 от ЗСПЗЗ,изискваща върху бившите земеделски земи,включени в строителните граници на населените места законно да са построени сгради или ако е отстъпено право на строеж,строежът да е започнал,като постановеното с това решение също не кореспондира с вида,местонахождение и характера на възстановената по реда на ЗСПЗЗ процесна земеделска земя,още повече не може да се свърже по никакъв начин с хипотезата на законно застрояване при посочените в решението условия.
Посоченото и приложено решение на Върховния административен съд,не следва да се обсъжда,тъй като разпоредбата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК има предвид практиката на ВКС,а не тази на ВАС.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1796/28.11.2008г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. №2552/2007г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Р. Д. Д. да заплати на М. И. М. и П. И. М. сумата 600 лева/шестотин лева/ разноски по делото за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: