О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
София, 30.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 26 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 5337 /2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
М. Б. М. от гр. М. е подал касационна жалба приподписана от неговия процесуален представител адвокат Д срещу решението на Врачанския окръжен съд от 11 август 2008г по гр.д. № 4/2008г в частта в която е оставено в сила решението на Районния съд в гр. М. от / без дата/ 2007г по гр.д. № 656/2006г. В тази част районният съд допуснал да се извърши съдебна делба между А. Б. М., М. Б. М. и И. Б. П. на двуетажна масивна жилищна сграда, две стопански сгради и гараж,останали в наследство от общия наследодател Б, находящи се в земеделска земя-овощна градина VІ-та категория,цялата от 0.796 дка в с. Л. брод м.”Т” община М.,при квоти по 1/3 ид.част за всеки един по отделно.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че са налице основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т..2 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка основанията за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение прие следното:
Същественият материално правен въпрос-може ли по давност да се придобие само от един наследник,останал в наследство от общ наследодател недвижим имот,не е решен в противоречие с практиката на Върховния съд или на Върховния касационен съд. По настоящето дело е прието,че наследникът М. Б. М. не е доказал непрекъснато владение на имота за себе си и най-важното-че владението е било за него, а не и за останалите съделители. Цитираните решения за противоречива практика са били именно в тази насока- сънаследник може да придобие по давност останал в наследство недвижим имот,ако е упражнил фактическа власт върху имота повече от десет години и ако е отблъснал фактическата власт на другите сънаследници. Това владение обаче е трябвало да бъде манифестирано и доказано. В конкретния случай съдът се е позовал на нотариално заверена покана от М. Б. М. до неговия брат А/поканата приложена на л.7 по гр.д. № 656/2006г на Районния съд гр. М. носеща дата 20.07.2004г в която той лично е заявил на брат си,че „ съсобствената ни къща,находяща се в село Л. дол ,спешно се нуждае от ремонт…. За което е необходимо в десетдневен срок…. Да се явите в имота за уточняване на необходимите материали и разходи за ремонт” –т.е. той не е имал намерението да владее за себе си и ако е упражнявал фактическа власт върху имота за определен период,той не е бил достатъчен да се приеме,че е придобил имотът по давност.
Врачанският окръжен съд е постановил решение,съобразено с данните по делото и точно е приложил закона. Неговото решение по посочения материалноправен въпрос не е в противоречие с практиката на съдилищата,в т .ч. на ВС и на ВКС и за това искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение,следва да се остави без уважение.
Водим от горните съображения,Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд от 11.08.2008г по гр.д. № 4/ 2008г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: