3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
гр. С., 01.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 21 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2 изр. първо ГПК.
Постъпила е частна жалба от К. Г. С. от[населено място], обл. К., против определение без номер от 24 септември 2010 г., постановено по гр.д. № 2405 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2006 г., с което молбата на С. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 172 от 15 юли 2008 г., постановено по същото въззивно гражданско дело, е оставена без разглеждане като недопустима.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото жалбоподателят поискал отстраняване на допусната от съда фактическа грешка в частта за разноските, която е изпратена на 19 април 2010 г.; решението в частта за разноските не било обжалвано отделно, защото жалбоподателят обжалвал цялото въззивно решение, което обаче не било допуснато до касационен контрол с определение на ВКС от 18 януари 2010 г. и касационният съд изобщо не третирал в него разноските; депозитът за вещо лице от 100 лева, присъдени от въззивния съд, не се дължи, защото жалбоподателят е освободен от внасяне на депозит за вещи лица по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК; следва да се счете, че решението в частта за разноските е обжалвано още с касационната жалба.
Ответниците СДВР, Прокуратура на Р. Б. и районният съд в[населено място], не дават отговор на частната жалба по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че с молбата по същество се иска изменение на решението в частта му за разноските, като такава молба би била допустима след влизането на решението в сила в двумесечен срок според чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) и в едномесечен срок според чл. 248, ал. 1 ГПК от 2007 г.; при влизане на решението в сила на 18 януари 2010 г. с постановяване на определението на ВКС за недопускането на касационния контрол и подаване на молбата на 19 април 2010 г., тя е просрочена и не може да бъде разгледана; твърденията във връзка с допусната от съда грешка са такива за необоснованост на съдебния акт, а не за фактическа грешка, а е недопустимо по реда на поправка на очевидна фактическа грешка да се иска изменение на решение в частта му за разноските при изрично еднозначно произнасяне в мотивите и диспозитива на съдебното решение.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Жалбата е неоснователна.
С решение № 172 от 15 юли 2008 г. въззивният апелативен съд оставил в сила решение на СГС по искове с правно основание по чл. 1 З.. По разноските съдът приел, че с оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 2 З. ищецът К. С. следва да бъде осъден да заплати по сметката на съда сумата от 10 лева държавна такса и 100 лева депозит за вещо лице. В хода на производството пред въззивния съд с разпореждане от 1 ноември 2007 г. било определено депозитът за експертиза да бъде поет от бюджета на съда. Ищецът обжалвал въззивното решение изцяло, без да излага отделни доводи по мотивите на съда в частта им за разноските по спора. С определение № 50 от 18 януари 2010 г. по гр.д. № 1307 за 2009 г. на ІІІ ГО касационното обжалване на въззивното решение не било допуснато. С молба от 19 април 2010 г. ищецът С. поискал поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение, тъй като по искане на служебния му защитник той бил освободен от заплащане на депозит за вещи лица, поради което той не дължи внасяне на 100 лева депозит за вещо лице.
Правилно въззивният съд е приел, че искането по същината си, макар да е посочено като такова за отстраняване на очевидна фактическа грешка, е искане за изменение на решението в частта му за разноските по смисъла на чл. 248 ГПК. И това е така, защото се твърди неправилност на решението във връзка с освобождаването на ищеца от внасяне на депозит за вещи лица, а не наличие на несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, което е очевидна фактическа грешка. Не представлява такава и не може да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК грешка, която съдът е допуснал при формирането на своята воля, като подобна грешка може да бъде отстранена само чрез средствата на обжалването, респективно както е в случая – чрез искане за изменение на решението в частта му за разноските по реда на чл. 248 ГПК.
Не може да се сподели тезата на жалбоподателя, че искането за изменение на решението в частта му за разноските е сторено още с касационната жалба. Подобно искане не се съдържа в жалбата, поради което и ВКС не се е занимавал с нея, респективно – не е върнал делото на въззивния съд за произнасяне по подобно искане.
Въззивното решение е влязло в сила на 18 януари 2010 г. с постановяване на определението на ВКС за недопускането на касационния му контрол. По аргумент на § 2, ал. 14 от ПЗР ГПК от 2007 г., молбата за изменението на решението в частта му за разноските по смисъла на чл. 248, ал. 1, пр. второ ГПК е следвало да бъде подадена най-късно на 18 февруари 2010 г. Подадената на 19 април 2010 г. молба е просрочена и правилно е била оставена от въззивния съд без разглеждане.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение без номер от 24 септември 2010 г., постановено по гр.д. № 2405 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: