О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София, 01.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 453 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, пр.1-во във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 15790 от 30.ХІ.2015 г. на адв. П. К. от САК, в качеството й на А. М. Р. и П. М. П. – двамата от [населено място] [община], подадена против онази част от определение № 2945 на Софийския апелативен съд, ГК, 12-и с-в, от 26.Х.2015 г. по гр. дело № 2023/2015 г., с която след допълване на постановеното по същото дело решение № 1420/2.VІІ.2015 г. с осъждането на ответната застрахователна компания [фирма]-София да заплати на този пълномощник на ищците по прекия иск срещу застрахователя: „адвокатско възнаграждение за тази инстанция общо сумата, включваща и ДДС 1 992 лв.”, е било прието, че: „адвокатското възнаграждение е само за тази инстанция, тъй като в първата инстанция съдът е присъдил такива разноски”.
Единственото оплакване в частната жалба е за постановяване на атакуваното определение в нарушение на материалния закон – Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в тази връзка се претендира изменяване на този съдебен акт, като:
1./ При конкретния изход на делото за първоинстанционното производство пред СГС да се присъдят разноски в размер на сумата от 7 060 лв., а с включен ДДС – съответно 8 472 лв. (осем хиляди четиристотин седемдесет и два лева);
2./ Да се намалят присъдените на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в полза на ответната застрахователна компания до размер на сумата от 10 730 лв. (десет хиляди седемстотин и тридесет лева).
Ответното по частната жалба застрахователно д-во [фирма]-София не е ангажирало становище на свой представител по основателността й.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата частна жалба на адв. П. К. от САК ще следа да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба се явява частично основателна по всяко едно от двете искания.
1./ С първоинстанционното решение № 1393/26.ІІ.2015 г. на СГС, ГК, с-в І-3, постановено по гр. дело № 4729/2014 г., преките искове на доверителите на адв. К. срещу ответното [фирма] са били уважени изцяло – за суми в размер на по 270 000 лв. за всеки един от тях, като при този изход на делото застрахователя е бил осъден – на основание чл. 38, ал. 2 от закона за адвокатурата /във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК/ да й заплати хонорар в размер на сумата от 16 730 лв. Наред с отменяване на първоинстанционното решение в частта му за разликата над присъдените застрахователни обезщетения за неимуществени вреди на Р. и П. от по 100 000 лв. и до пълния предявен по делото техен размер от по 270 000 лв., САС е постановил отменяване на същото и в частта му за разноските: над сумата от 8 000 лв. до 21 700 лв. за присъдената държавна такса, но също и „над сумата от 1 100 лв. до сумата от 16 730 лв. адвокатско възнаграждение за адв. К.”.
С оглед датата на завеждане на делото по преките осъдителни искове на Р. и П. срещу ответното [фирма]-София, а именно 3.ІV.2014 г., в сила е било изменението на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към ДВ, бр. 28 от 28.ІІІ.2014 г., предвиждащо, че по граждански, (респ. търговски – бел. на ВКС) дела дължимият минимален хонорар за един адвокат при материален интерес над 10 000 лв. за една инстанция се определя по формулата: „830 лв. + 3% за горницата над 10 000 лв.”. В процесния случай това означава 830 лв. + 3% в/у 260 000 лв. – или 7 800 лв., чиито сбор възлиза на 8 630 лв. Докато с решението на първостепенният съд от 26.ІІ.2015 г. този адвокатски хонорар е бил определен в размер на 16 730 лв. – или с 530 лв. по-нисък от действително дължимия минимален такъв за два субективно съединени преки осъдителни иска. Като резултат от погрешни изчисления по причина несъобразяване от страна на въззивния съд с посоченото по-горе нормативно изменение е било извършеното намаляване на адвокатското възнаграждение от 16 730 лв. – на 1 100 лв. Следвало е намаляването да бъде най-много до размер на сумата от 7 060 лв.- дължим хонорар за един адвокат по процесните два субективно съединени преки осъдителни иска. С включването и на данък добавена стойност в размер на 20%, дължимият на адвокат К. от САК хонорар ще следва да възлиза на сумата от 8 472 лв. (. В заключение, при отчитане на обстоятелството, че за първоинстанционното пр-во пред СГС на адв. К. от САК е бил присъден хонорар в размер на 1 100 лв., ответното застрахователно д-во [фирма]-София ще следва да бъде осъдено да й заплати разликата от 7 372 лв.
2. По претенцията за намаляване на дължимите на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски от страна на доверителите на адв. К. от САК в полза на ответното по преките им искове [фирма]-София от 16 730 лв. на 10 730 лв.:
При съобразяване на горепосоченото нормативно изменение в наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и отчитане на материалния интерес досежно отхвърлената част на всеки един от процесните два субективно съединени преки осъдителни иска срещу застрахователя [фирма] /за разликата над 100 000 лв. и до претендирания размер от по 270 000 лв./, дължимите в полза на последния – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – разноски за въззивното пр-во възлизат общо на 11 260 лв., а не на 16 730 лв. както е приел САС в решението си № 1420/2.VІІ.2015 г., постановено по гр. дело № 2023/2015 г. Следователно не е налице основание за намаляване на присъдените в полза на застрахователя разноски до размер на 10 730лв., но е налице основание за такова намаление от 16 730 лв. на 11 260 лв. /или с 5 420 лв./.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯВА определение № 2945 на Софийския апелативен съд, ГК, 12-и с-в, от 26.Х.2015 г., постановено по гр. дело № 2023/2015 г., КАТО ДОПЪЛВА постановеното по същото дело решение № 1420/2.VІІ.2015 г. в следния смисъл:
ОСЪЖДА ответното застрахователно дружество [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да заплати на адвокат П. К. от САК възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на доверителите й /ищците/ А. М. Р. и П. М. П. в първоинстанционното пр-во пред СГС в размер на сумата от 7 372 лв. (седем хиляди триста седемдесет и два лева).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. П. К. от САК за допълване на въззивното решение с присъждане на хонорар за осъществено процесуално представителство на доверителите й /ищци/ Р. и П. в първоинстанционното производство пред СГС на основание чл. 38, ал. 2 от закона за адвокатурата ЗА РАЗЛИКАТА над 7 372 лв. и до пълния претендиран размер от 8 472 лв.
ИЗМЕНЯВА определение № 2945 на САС, ГК, 12-и с-в, по гр. дело № 2023/205 г. посредством намаляване на присъдените с въззивното решение по същото дело в полза на ответното застрахователно дружество [фирма]-София – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК- разноски от 16 730 лв. до размер на сумата от 11 260 лв. (единадесет хиляди двеста и шестдесет лева), като в останалата му част – за намаляването им до 10 730 лв., оставя това искане БЕЗ УВАЖЕНИЕ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 453 по описа за 2016 г.