О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
гр. София, 11.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.01.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1606/2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Г. А., в качеството му на трето лице – помагач в процеса, чрез особен представител адв.В. Б., против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 623 от 14.03.2019 г., по в.гр.д. № 5527/2018 г., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд № 4700 от 21.03.2018 г., по гр.д. № 9048/2016 г. за уважаване на предявения от Х. П. П. срещу ЗД „Бул Инс” АД първоначален иск по чл.226, ал.1 КЗ( отм.) за сумата 10 000 лв., обезщетение за причинени в резултат на ПТП на 03.05.2015 г. неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на непозволеното увреждане до окончателното й изплащане и за уважаване на обратния иск по чл.274, ал.1,т.1 КЗ (отм.) на застрахователя ЗД ”Бул Инс”АД срещу настоящия касатор М. Г. А., като делинквент за сумата 10 000 лв. – регресно вземане за обезщетение за неимуществени вреди.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд за наличие на предпоставките по чл.226, ал.1 КЗ(отм.) и за размера на присъденото в полза на ищеца Х. П. П. обезщетение за неимуществени вреди. Позовавайки се на приложения по делото констативен протокол за настъпилия пътен инцидент и на неговата материална доказателствена сила на официален документ оспорва и обосноваността на приетата за установена по делото фактическа обстановка – механизма на процесното ПТП и травматичните увреждания на пострадалия, като счита за необективни заключенията на изслушаните в хода на процеса автотехническа и медицинска експертизи.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуалното право, които доуточнени от състава на касационната инстанция в съответствие със задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/ 19. 02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. „Следва ли съдът да приеме за доказан механизма на ПТП, когато е налице противоречие между констатацията в констативния протокол и заключението на авто-техническата експертиза, вкл. обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание?”; 2. „Може ли да се приеме, че настоящия случай сумата в размер на 10 000 лв. съставлява справедливо обезщетение ?”.
Като израз на визираното противоречие по първия въпрос са посочени постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 85/28.05.2009 г., по т.д. № 768/2008 г. на II т.о.; № 24/10.03.2011 г., по т.д. № 444/2010 г. на I т.о.; № 98/25.06.2012 г., по т.д. № 750/2011 г. на II т.о.
По отношение на въпрос № 2 са цитирани ППВС № 4/1968 г. и решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК: № 154/30.10.2012 г., по т.д. № 807/2011 г. на II т.о.; № 151/12.11.2013 г., по т.д. № 486/2012 г. на II т.о.; № 163/12.11.2014 г., по т.д. № 3450/2013 г. на I т.о.
Поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е обосновано с несъгласието на касатора с използване данните от Интернет при изготвяне на съдебната – автотехническа експертиза.
Ответникът по касационната жалба Х. П. П. възразява по основателността на въведените касационни основания, излагайки подробни съображения. Възразява и срещу искането за достъп до касация, като твърди отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ЗД „Бул Инс” АД не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните процесуални изисквания за редовност е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение по първоначално предявения пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, въззивният съд е приел за доказани предпоставките на закона за ангажиране пряко отговорността на ответника, като застраховател на гражданската отговорност на водача на л.а. „Гранд Чероке”с рег. [рег.номер на МПС] , виновно причинил пътно транспортно произшествие на 03.05.2015 г. в [населено място], за претърпените в резултат на същото неимуществени вреди от пострадалия Х. П. П., изразяващи се в болки и страдания от получените от виновно травматични увреждания: контузия на гръдния кош, контузия и навяхване на врата и увреждане на шийни нервни коренчета двустранно. –
При обосноваване на горния правен извод въззивният съд се е позовал на заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд автотехническа експертиза, според която единствената причина за настъпване на инцидента е поведението на застрахования водач, непредприел действия необходимите действия за намаляване скоростта на движение на управлявания от него л.а. и съобразяване поведението си с това на останалите участници в движението при наближаване на кръстовище, регулирано със светофарна уредба.По съображения, че при изготвяне заключението на изслушаната авто-техническа експертиза и приетия въз основа на него за установен механизъм на пътно транспортното произшествие са взети предвид данните от надлежно съставения след осъществяването му констативен протокол, обвързващ съда материалната доказателствена сила на официален документ по см. на чл.179, ал.1 ГПК въззивната инстанция е преценила като неоснователно направеното от третото лице- помагач на ответника оспорване заключението на авто-техническата експертиза като необективно.
При определяне конкретния размер на дължимото обезщетение решаващият състав на Софийски апелативен съд е съобразил заключението на изслушаната в хода на процеса съдебно – медицинска експертиза относно характера на травматичните увреждания на ищеца по първоначалния иск. Отчел е, че периодът на възстановяване на контузията на гръдния кош е бил 20 дни, а за контузията и навяхването на врата с травматичен радикулит – 2 – 3 месеца. Съобразено е и обстоятелството, че проведеното лечение е било консервативно с предписана медикаментозна терапия и рехабилитация.
Позовавайки се на отсъствие на ангажирани по делото доказателства, за които доказателствената тежест е на ответника, както и на категоричното заключение на съдебно –медицинската експертиза, че при правилно поставен предпазен колан гръдната травма на пострадалия има вероятност да не би настъпила, но основното физическо увреждане, на което ищецът основава претенцията си за обезвреда – получената шийна травма от камшичния удар е била непредотвратима и при поставен обезопасителен колан, въззивният съд е счел за неоснователно въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредата и намаляване на така определеното обезщетение от 10 000 лв. по правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД. С оглед частичното уважаване на предявения главен иск, основан на чл.226, л.1 КЗ(отм.), въззивният съд е уважил и предявеният от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на водача на увреждащия л.а. обратен иск срещу последния. Изложени са съображения, че при липса на данни за влязла в сила присъда или на друг акт с правните последици на влязла в сила присъда, обстоятелството, че виновният за настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие водач на увреждащия л.а. – настоящ касатор, е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона норма подлежи на установяване в производството по чл. 274, ал.1, т.1 КЗ( отм.) с всички допустими от ГПК доказателствени средства, вкл. съставения от контролния орган протокол за пътно- транспортно произшествие, отговарящ на изискуемото се от Приложение № 1 към чл.3, ал.1 от Наредба № Із-41 от 12. 01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътно транспортно произшествие съдържание за същия и притежаващ правната характеристика на официален документ по см. на чл.179 ГПК.
С оглед решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно задължителните указания в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, който включващ се в предмета на конкретния правен спор и обусловил решаващите правни, а не фактически изводи на въззивния съд, се явява от значение за крайния изход на делото. Конкретният материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на събраните по делото доказателства.
В случая, въпреки формалното наличие на два поставени въпроса, основната обща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е доказана. Въпрос № 1 е предпоставен от твърдението на касатора за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, което дори и да е евентуално основателно, като неотносимо към предпоставките за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК и липса на идентичност между същите и основанията за касация по чл.281, т.3 ГПК, не е предмет на производството по чл.288 ГПКТ. Съгласно цитираната задължителна практика на ВКС, когато правният въпрос е въведен с оглед становище на страната /както е в разглеждания случай/, извън решаващите мотиви на въззивното решение с него обективно не би могло да се формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на същото е сама по себе си достатъчна за да се откаже достъпа до касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни критерии за селекция.
Същите съображения са относими и за въпрос № 2, който в същността си представлява довод за материална незаконосъобразност на обжалваното решение, преценката за основателността на който попада в обхвата на осъществявания от ВКС същински касационен контрол едва след допускане на касационното обжалване.
Следователно доколкото разрешаването и на двата въпроса е изцяло обусловено изцяло от съдържащите се в делото конкретни факти и обстоятелства и от ангажираните доказателства, то те не притежават характеристиката на правни въпроси по см. на чл.280, ал.1 ГПК. Отговорът им предполага преценка за законосъобразност на извършените от въззивния съд процесуални действия при решаване на делото и правилното приложение на закона при изграждане на изведените въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, правни изводи,както и съобразяване на съдебната практика, което е извън предмета на производството по селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК. Отделно е, че самите въпроси, по начина, по който са формулирани са основани единствено на собствената интерпретация на касатора на отделните факти.
Критерият за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е бланкетно посочен, вкл. без да е обвързан с конкретен въпрос на материалното и/ или процесуалното право, който, попадащ в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в тяхното кумулативно единствено, съобразно разясненията в т.4 на ТР № 1 / 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС относно вложеното от законодателя съдържание в същия. В случая доводите, с които визираният критерий за селекция е аргументиран се свеждат единствено до оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради твърдяна необективност на изслушаната автотехническа експертиза, чието заключение е прието от съда и е подробно обсъдено в съобразителната част на обжалвания съдебен акт.
Отсъствието на аргументация в смисъла, възприет в задължителната съдебна практика на ВКС, изключва необходимостта от обсъждане на сочения критерии от състава на касационната инстанция – арг. от т.4 на ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. според задължителната практика на ВКС,
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, поради което при този изход на делото, съставът на касационната инстанция не дължи произнасяне по отговорността за същите – чл.78, ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 623 от 14.03.2019 г., по в.гр.д. № 5527/2018 г., по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: