О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№64
София, 13.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2961 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. И., действащ чрез своята майка и законен представител В. Д. И., подадена от пълномощника му адвокат Г. Г. против решение № 175 от 25.04.2019 г., постановено по гр.д. № 131 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Плевен, с което е потвърдено решение № 2076 от 28.12.2018 г. по гр.д. № 6687/2018 г. на Районен съд-Плевен за отхвърляне на предявения от С. Т. И. чрез неговата майка и законен представител В. Д. И. против Д. Ц. Ш. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че С. Т. И. е носител на вещно право на ползване докато е жив върху първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, ведно с 1/2 ид.ч. от правото на строеж и общите части на сградата.
Д. Ц. Ш. не е подал писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
За да постанови решението си, Окръжен съд-Плевен е приел за установено,че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег.№ *, дело */2007 г. от 17.05.2007 г., на нотариус № 008, В. Д. И. е прехвърлила на Т. С. И. процесния имот. С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № *, том *, рег.№ *, дело */2007 г. от 17.05.2007 г. на нотариус № 008, Т. С. И. е учредил договорна ипотека върху имота в полза на ОББ АД за обезпечение вземанията на банката по договор за кредит. С нотариален акт за учредяване право на ползване върху недвижим имот № *, том * рег.№ *, дело */2007 г. от 14.06.2007 г. на нотариус № 005, Т. С. И. като собственик на процесния имот е учредил в полза на малолетното си дете С. Т. И. вещно право на ползване върху имота си до края на живота му. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.10.2017 г. по изп.д.№ 20127550400013 на ЧСИ П. Д. № 755 на КЧСИ е възложил на ответника Д. Ц. Ш. процесния имот. Постановлението за възлагане е издадено в резултат на извършена публична продан за удовлетворяване на вземането на ипотекарния кредитор ОББ АД на основание сключената договорна ипотека № *, том *, рег.№ *, дело */2007 г. от 17.05.2007 г. на нотариус № 008 и за задължения по обезпечения с ипотеката кредит.
При така възприетата фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че с извършването на публична продан на имота се е погасило и учреденото след ипотеката ограничено вещно право на ползване в полза на малолетния С. Т. И.. Това е станало по силата на разпоредбата на чл.175, ал.1, изр.1 /погрешно в решението е посочено изр.2/ ЗЗД, с която изрично е регламентирано, че с извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват. По делото е установено, че правото на ползване е учредено на 14.06.2007 г. след ипотеката от 17.05.2017 г. и с продажбата на имота на публична продан и възлагането му на ответника с постановление на ЧСИ, са налице всички законови предпоставки за приложение на цитираната норма, която е императивна по своя характер и категорично сочи на погасяване на придобитото от С. Т. И. право на ползване върху имота. В случая не става въпрос купувачът да встъпва в правата на ипотекарния кредитор, а е настъпило погасяване /заличаване, отпадане за напред/ на притежаваните вещни права от поемателя И. върху имота. Купувачът е придобил собствеността върху имота и ако правото на ползване /като част от правото на собственост/ беше учредено преди ипотеката, то той би търпял неговото потребление за срока, за който е учредено. В случая обаче правото на ползване в полза на ищеца е след ипотеката и се погасява с публичната продажба на имота.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, както и в касационната жалба касаторът бланкетно се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2, предл.последно ГПК без да формулира правен въпрос. Такъв не може да бъде изведен и от наведените доводи, че съдът е дал неправилен отговор на въпрос от съществено значение за изхода на делото, а именно: приел е че е налице разпоредбата на чл.175, ал.1, изр.първо ЗЗД, която е императивна по своя характер и категорично сочи на погасяване на придобитото от С. И. право на ползване върху имота, който е продаден на публична продан и възложен с постановление на ЧСИ от 18.10.2017 г.
Нормата на чл.175, ал.1, изр.първо ЗЗД ясно сочи правопрекратяващия ефект на публичната продан на ипотекиран имот по отношение на вещните права, както и предпоставките за настъпването му, а именно учредяването им след първата ипотека, като без значение е дали съдебния изпълнител е бил уведомен за наличието на тези вещни права, както и дали купувача на имота го е посещавал преди издаване на постановлението за възлагане /каквито твърдения са изложени в касационната жалба/. В този смисъл липсва основание за тълкуването на правната норма в контекста на фактите по настоящия спор, а съответно и за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК или пък за проверка дали посочения от касатора извод на съда не е очевидно неправилен.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 175 от 25.04.2019 г., постановено по гр.д. № 131 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Плевен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: