О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София, 15.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.03.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
С определението си № 26 от 31.01.2013 год. по т.д.№ 2/2012 год. на ІІ т.о. на ВКС, с което е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима, касационната жалба на [фирма], гр.Б. с вх. на ПОС № 5007/15.08.2011 год. срещу въззивно решение на Пернишкия окръжен съд № 5 от 14.07.2011 год. по в.т.д.№ 439/2011 год. настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането на ответника ТД [фирма], [населено място] за присъждане на направените в производството по чл.288 ГПК деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от 3 000 лева на адв. Б. Б. от ПАК, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 05789/21.09.2011 год.
С молба вх.№ 1715/19.02.2013 год., подадена в срока по чл.284, ал.1 ГПК ответникът в производството по чл.288 ГПК повторно е поискал присъждането им.
Насрещната по искането страна в срока и по реда на чл.248, ал.2 ГПК е депозирала отговор, с който е възразила по основателността на така подадената от ТД [фирма], [населено място] молба,основана на чл. 248, ал.1 ГПК, като алтернативно поддържаното становище е за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и необходимост от приложението на процесуалното правило на по чл.78, ал.5 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и съобрази данните по делото, намира:
Молбата е процесуално допустима, а по същество основателна. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Следователно обстоятелството, че подадената от касатора ТД [фирма], гр.Б. касационна жалба с вх. на ПОС № 5007/15.08.2011 год. , въз основа на която е образувано производството по т.д.№ 2/2012 год. на ВКС, ТК е оставена без разглеждане единствено поради процесуалната и недопустимост, обуславя правен извод, че на ответната по касационната жалба страна се следва заплащане на направените в производството пред ВКС деловодни разноски, тъй като същата с поведението си не е дала повод за постановения по реда на чл.288 ГПК краен правен резултат.
Поради основателност на въведеното от касатора възражение за прекомерност на заплатеното на адв. Б. Б.- ПАК, адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената в тази инстанция единствено чрез изготвен по реда на чл. 287, ал.1 ГПК отговор на касационната жалба защита на страната, същото следва да бъде намалено до размера на сумата 1 000 лв..
Обстоятелството, че поради характера на производството по чл.288 ГПК и отсъствие на задължение за изпращане на препис от дадения по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор на касационната жалба, то касаторът, съгласно застъпеното в последователната практика на ВКС становище, следва да се счита за редовно известен за претендираните деловодни разноски и техния размер за първи път едва с молбата на ответника, основана на чл.248, ал.1 ГПК, поради което възражението му като своевременно заявено е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане по същество.
Водим от гореизложеното, съставът на второ отделение на ВКС, търговска колегия на осн. чл.248, ал.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА ТД [фирма], гр.Б. да заплати на ТД ” [фирма], [населено място] сумата 1 000 лева / хиляда лева/ направени деловодни разноски в производството по преценка допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение на ПОС № 5 от 14.07.2011 год. по в.т.д.№ 439/2011 год., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Б. Б. от ПАК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: