1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
гр. София, 17.12.2019 г.
Петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд на Република България в закрито заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ МИТКОВА
СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело А № 40/2019 г.
Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Разградски окръжен съд и Административен съд – гр.Плевен относно компетентния съд, който следва да разгледа искова молба с вх. № на Административен съд – гр.Плевен – 4134/23.08.2019 г., уточнена с молба с вх. № на Разградски окръжен съд – 3891/04.10.2019 г. на Б. И. А..
Първоначално делото е образувано пред Административен съд – гр.Плевен, който с определение № 1593 от 23.08.2019 г. по административно дело № 975/2019 г. е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Разградски окръжен съд. Изводът на съда, че делото не му е подсъдно е мотивиран със съображението, че в конкретния случай не се твърдят вреди от действия на административен орган или длъжностно лице, нито действия на специализирани органи по изпълнение на наказанията, а вреди от действия на разследващ орган – инспектор Б. Б. А., разузнавач при РУ на МВР – Разград, извършени при задържането на Б. А.. Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ, респективно на чл. 45 ЗЗД, както и че исковете следва да се разглеждат по общия ред от граждански съд, но не и по чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК или чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, по реда на АПК от административните съдилища.
Разградски окръжен съд, на когото исковата молба с делото е била изпратена по компетентност и по същата е било образувано гражданско дело № 263/2019 г. с определение № 430 от 07.10.2019 г. е обосновал извод за неподсъдност на делото, прекратил е производството, повдигнал е спор за подсъдност с Административен съд – гр.Плевен и е изпратил дело чрез ВКС /Върховен касационен съд/ на състав по чл. 135, ал. 4 АПК за определяне на подсъдността му. В определението са изложени съображения, съгласно които искът е насочен срещу ОД на МВР, гр.Разград, посочено е, че твърденията на ищеца са за настъпили вреди от поведението на служители на ответника при изпълнение на дейността им по чл. 6 ЗМВР, отразено е, че вредите са заявени като неимуществени и ищецът поддържа, че са в пряка причинна връзка с описаните в исковата му молба незаконосъобразни действия на органите на МВР. Според Разградски окръжен съд, така очертан предметът на спора насочва квалификацията на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – претенция за заплащане на обезщетение за вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на административни органи, при и по повод изпълнението на административна дейност. Посочената квалификация на спорното право е дала основание на Разградски окръжен съд да приеме, че компетентен да разгледа исковата молба е административен съд, а не общ съд.
Петчленният състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд установи следното:
От данните по делото е видно, че производството пред Административен съд – гр.Плевен е било образувано по искова молба на Б. И. А., в която е изложено, че ищецът претендира обезщетение за вреди от нанесен му побой на 26.03.2019 г. при разпит от инспектор Б. Б. А. и още три неизвестни лица от РУ на МВР – гр.Разград, в резултат на който получил пъпна херния. След изпращане на делото на Разградски окръжен съд е предоставена правна помощ на ищеца, назначен е адвокат М. Л. Е. за повереник на Б. И. А. до окончателното приключване на производството във всички инстанции /определение № 376/16.09.2019 г. на Разградски окръжен съд/, по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК са дадени указания за определяне от ищеца на ответника по спора. С молба вх. № на Разградски окръжен съд – 3891/04.10.2019 г., подадена от адвокат М. Е. е уточнена исковата молба, като е изложено, че ищецът твърди, че на 26.03.2019 г. в сградата на МВР – Разград като задържан от служителите на държавен орган – Б. Б. А., разузнавач при РУ на МВР – Разград и други три неизвестни лица, по повод изпълнение на служебните им задължения, съгласно чл. 6 ЗМВР, същите са причинили на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на извършен тормоз, изтезания, жестоко унизително отношение, нанесен побой, от който е получил пъпна херния. Въз основа на тези обстоятелства се иска, съдът да се постанови решение, с което да бъде осъдена ОД на МВР, гр.Разград да заплати обезщетение в размер на сумата 80000 лв.
Петчленният състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд намира, че с оглед обстоятелствената част и петитум на исковата молба, ищецът поддържа, че действията, от които са му причинени неимуществени вреди са такива по чл. 6, ал. 1, т. 2 и т. 7 ЗМВР. Същите са част от основната дейност на МВР. Претендира се заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ОД на МВР гр.Разград. Изложеното налага извод за квалификация на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – претенция за заплащане на обезщетение за вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на административен орган, при и по повод изпълнението на административна дейност. Следователно компетентен да разгледа подадената искова молба е Административен съд – гр.Плевен.
По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по искова молба с вх. № на Административен съд – гр.Плевен – 4134/23.08.2019 г., уточнена с молба с вх. № на Разградски окръжен съд – 3891/04.10.2019 г. на Б. И. А. е Административен съд –гр.Плевен.
ИЗПРАЩА делото за разглеждане на Административен съд – гр.Плевен.
Препис от определението да се изпрати за сведение на Разградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: