4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София, 18.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.01.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1039/2010 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [заличено име на фирма], гр.София против въззивното определение на Софийски окръжен съд №262 от 29.06.2010 год., по ч.гр.д.№ 582/2010 год., с което е потвърдено разпореждане на Самоковския районен съд № 416 от 03.06.2010 год., по ч.гр.д.№ 413/2010 год. и е отхвърлено като неоснователно подаденото от настоящия частен жалбоподател заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист – въз основа на извлечение от счетоводните му книги, отразяващо задълженията на ТД” К. ЕМ С.” ЕООД, по договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателната сметка на длъжника от 22.08.2008 год. за сумата 47 073.13 лв., представляваща дължима просрочена главница и 114.09 лв.- договорна лихва за периода 07.05.2009 год.- 05.04.2010 год., заедно със законната лихва върху тези суми, начиная от 06.04.2010 год. до окончателното им изплащане.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.60, ал.2 З. и на същественото процесуално правило на чл.417, т.2 ГПК.
Изложените доводи са свързани с незачитане от страна на С. на правото на банката –кредитор, произтичащо от З. да направи предсрочно изискуемо задължението на длъжника, при наличие на посочените от законодателя предпоставки, без да е необходимо в документа по т.1 на чл.417 ГПК да се уточняват факти и обстоятелства, съставляващи банкова тайна и отсъствието на задълбочено извършен анализ на представените в тази вр. доказателства, поради което се иска отмяната му и издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист за плащане на горепосочените суми от длъжника – ЮЛ , правно и структурно обособено в ЕООД.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърдението на обжалващата въззивния съдебен акт страна е, че „неяснотата и липсата на достатъчно данни, без същите да са конкретизирани, води до липса на мотивация на обжалваното по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК пред С. разпореждане на СРС, което е в противоречие с досегашната практика на същия съд по „подобен род казуси”. Същевременно, според частния жалбоподател, доколкото по въпроса, дали в обстоятелствената част на заявлението по чл.417, т.2 ГПК следва изрично да се конкретизира, че се касае за предсрочна изискуемост на вземането на длъжника, когато в хипотезата на чл.60, ал.2 З. самото издаване на документа- „извлечение от счетоводните книги” иманентно съдържа предсрочна изискуемост на вземането, липсва конкретна съдебна практика на ВКС, тъй като касационната инстанция се е произнасял само по сходни, но не и идентични с разглеждания казуси, то налице е и основанието по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК.
В подкрепа на твърдяното противоречие е представено определение на СГС по гр.д.№ 3439/2010 год., съдържащо данни, че е влязло в сила.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК не е депозирала отговор.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна във въззивното производство страна и срещу подлежащ на касационен контрол пред ВКС, съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на частната касационна жалба искането за допускане на факултативен касационен контрол е неоснователно, поради следното:
Видно от съдържанието на т.1 на депозираното към частната касационна жалба изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят не е формулирал общото основание за достъп до касационен контрол по см. на чл.280, ал.1 ГПК – значимият и специфичен за разглеждания правен спор конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право, обусловил крайния изход на делото, в съответствие с дадените в т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС №1/19.02.2010 год. задължителни за съдилищата в страната разяснения относно вложения от законодателя смисъл в същия.
Въведените в тази вр. в обстоятелствената част на изложението твърдения за липсата на изискуемата се от процесуалния закон мотивация на обжалваното пред въззивния съд разпореждане на СРС всъщност касаят единствено правилността на обжалваното определение, поради което при липсата на установена от процесуалния закон идентичност между предпоставките за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК с тези, за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен, те не могат да бъдат възприети като изпълнение на задължението за обосноваване на касационното обжалване по приложно поле.
Отделен в тази вр. е въпросът, че цитираният съдебен акт на състав на СГС, макар и влязъл в сила, не удовлетворява критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, на която частният жалбоподател се позовава, тъй като няма задължителен за съдилищата в страната характер – арг. от т.2 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/19.02.2010 год..
Що се касае до визирания в т.2 на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос, то същият, свързан най- общо с редовността от външна страна на документа „извлечение от сметка” в хипотезата на чл.417, т.2 ГПК, във вр. с чл.60, ал.2 З. несъмнено се явява значим за крайния правен резултат по делото, поради което попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК – главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
По отношение на него, обаче, не е налице визираното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че в случая липсва изискуемата се аргументация, която не се изчерпва нито с формалното изписване на законовия текст, нито с „липсата на практика на ВКС по идентичен, а не сходен „казус”, в каквато насока са и дадените в т.4 на цитираното по- горе ТР на ОСГТК на ВКС № 1 / 19.02.2010 год. разяснения, което само по себе си е достатъчно да се отрече основателността на искането за допускане на касационното обжалване, то обстоятелството, че по поставения въпрос за изискуемото се съдържание на документа „извлечението от сметка” по чл.417, т.2 ГПК , с който се установяват вземания на банките в хипотезата на чл.60, ал.2 З. съществува изрично произнасяне от страна на ВКС, обективирано в постановени по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК определения на различни съдебни състави на ТК: № 118 /2009 год., по ч.т.д.№ 25/2009 год. на второ търговско отделение на ВКС, определение № 264/2009 год., по ч.т.д.№ 210/2009 год. на І-во т.о. на ВКС, определение № 693/2009 год., по ч.т.д.№ 731/2009 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС и др., която съдебна практика няма основание да бъде изоставена, за да бъде възприета различна, изключва наличието на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Следователно, доколкото основанията за достъп до касационен контрол са изчерпателно определени от законодателя и не са обусловени от наличието или не на основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК, тъй като липсва законово препращане към последните, същите са правно ирелевантни и сами по себе си не биха могли да обосноват разглеждане на частната касационна жалба по същество, дори евентуално оплакванията за неправилност на обжалвания съдебен акт да са основателни.
И в хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК законодателят е поставил в тежест на жалбоподателя както мотивирането на факултативния достъп до касационен контрол, така и доказване на формалните предпоставки за същия, което в случая не е изпълнено.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски окръжен съд № 262 от 29.06.2010 год., постановено по ч.гр.д.№ 582/2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: