О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София, 18.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4673/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 307 ГПК.
Подадена е молба от адв. И. К. като пълномощник на А. А. М. и З. С. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 4007 от 27.07.2017 г. по в.гр.д. № 942/2016 г. на Окръжен съд- Благоевград. С него е потвърдено решение № 3463 от 28.10.2016 г. по гр.д. № 926/2013 г. на Районен съд- Гоце Делчев, с което е признато за установено по отношение на А. А. М. и З. С. М., А. С. С. и А. Ю. С., че З. Д. Ю. е собственик на основание наследство, възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ и дарение на част от 393 кв.м от поземлен имот, целият с площ 571.71 км, която реална част участва в образуването на УПИ …. в кв. …. по плана на [населено място], общ. С., обл. Б., одобрен със заповед № 6 от 07.01.1985 г. , с площ за целия парцел 897.49 кв.м, която част е повдигната в жълт цвят на скица- приложение № 2 към заключението на СТЕ, представляваща неразделна част от решението. Със същото решение е признато за установено по отношение на А. С. С. и А. А. С., А. С. С. и А. Ю. С., че З. Д. Ю. е собственик на основание наследство, възстановено по реда на ЗСПЗЗ право на собственост и дарение на реална част от 178.71 кв.м от поземлен имот, целият с площ 571.71 кв.м, която реална част участва в образуването на УПИ …. от кв. …. по плана на с. село, с площ на целия парцел от 643.94 кв.м, повдигната в сив цвят на скицата- приложение № 2 към заключението на СТЕ.
Молителите се позовават на основанията за отмяна по чл. 303, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. Във връзка с първото основание поддържат, че влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, противоречи на влязло в сила решение по адм.д. № 108/2013 г. на Благоевградския административен съд, с което е отменена Заповед № 410 от 22.08.2012 г. на Кмета на [община], с която по молба на З. Ю. е одобрено попълването на кадастралния план на [населено място] с имот № …. в кв. …. на основание решение № 1485А от 15.02.2012 г. ОСЗ- [населено място]. Според молителите противоречието между двете решения е по въпроса за наличието на годен обект на правото на собственост, тъй като след като е отменена Заповед № 410/2012 г. на Кмета на [община], то имот с пл.№ …. не съществува.
Искането за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК е мотивирано с това, че поради нарушаване на процесуалните правила във връзка с призоваване и връчване на исковата молба, ответниците А. С. С. и А. А. С. са били лишени от възможност да вземат отношение по предприетото от ищцата изменение на иска и да представят доказателства във връзка с него.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал.1, т.4 и 5 ГПК, но следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 306, ал.1 ГПК- не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна.
За да е осъществено основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК законът изисква да са налице две влезли в сила съдебни решения между същите страни, за същото искане и на същото основание, които си противоречат, т.е. когато между двете дела има пълен обективен и субективен идентитет, или когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо.
Противоречието между влязло в сила решение по гражданско дело и влязло в сила решение по административно дело не съставлява основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК, тъй като тези дела имат различен предмет: предмет на гражданското дело е съществуването или несъществуването на спорното субективно материално право, индивидуализирано със страни, правопораждащ факт и петитум, а на административното дело – валидността и законосъобразността на оспорения пред съда административен акт. Дори въпросът за валидността и законосъобразността на административния акт да е бил с преюдициално значение за изхода на гражданскоправния спор, и да е бил разрешен по различен начин от административния и от гражданския съд, това противоречие не може да бъде отстранено по реда на отмяната по чл. 303 и сл. ГПК, тъй като съгласно чл. 307, ал.4 ГПК, в хипотезата на чл. 303, ал.1, т.4 ГПК ВКС отменя неправилното решение, а той няма правомощието да преценява правилността на решение на административен съд.
Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото.
В случая молителите обосновават наличието на това основание с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с призоваването, довели до лишаване на други лица – ответници по делото, от възможността да участват в делото и да вземат становище по предявения иск. По съществото си това са доводи в защита правата на трети лица, каквито молителите не са процесуално легитимирани да релевират, тъй като съгласно чл. 26, ал.2 ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен при предвидена от закона процесуална субституция, каквато в случая не е налице.
Съгласно разясненията, дадени в т.10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба, която не съдържа надлежни твърдения за наличието на някое от основанията по чл. 303, ал.1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По тези съображения молбата на А. А. М. и З. С. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 4007 от 27.07.2017 г. по в.гр.д. № 942/ 2016 г. на Окръжен съд- Благоевград на основание чл. 303, ал.1, т.4 и 5 ГПК следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на А. А. М. и З. С. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 4007 от 27.07.2017 г. по в.гр.д. № 942/ 2016 г. на Окръжен съд- Благоевград на основание чл. 303, ал.1, т.4 и 5 ГПК като процесуално недопустима.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на молителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: