О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София 19.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1538 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма][населено място] срещу решение № 72 от 8.06.10г.по в.гр.дело № 179/10г.на Апелативен съд-Варна.
Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира,че делото следва да се разгледа от Търговска колегия на Върховния касационен съд по следните съображения:
Предмет на спора е иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен предварителен договор за продажба на недвижими имоти,находящи се в землището на[населено място], В. област,представляващи земеделски земи в м.”Караманачмасъ”-лозе от 9995 кв.м.-ПИ № 205001 и в м.”Съзлъкола” – лозе с площ от 6999 кв.м.-ПИ № 213015.
Търговският закон определя сделките като търговски с оглед на обективен и субективен критерий.Абсолютните търговски сделки са изброени в чл.1 ал.1 ТЗ,независимо от качествата на лицата,които ги извършват – чл.286 ал.2 ТЗ,а прилагането на субективния критерий предполага,че сделката е търговска,ако е сключена от търговеца във връзка с упражняването от него занятие – чл.286 ал.1 ТЗ.
В случая ищецът [фирма] твърди,че с ответника „Б. Е. С.” са сключили предварителен договор за продажба на посочените по-горе недвижими имоти,като задължението за прехвърляне е възникнало поради неизпълнение от страна на ответното дружество на задълженията му по т.5 от предварителния договор да изготви и получи одобрение от властите на ПУП,включващ „М. хилс”и игрище за голф,който да му предостави заедно с валидни визи за проектиране на вили в срок до 21.06.08г.
Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира,че в случая не е оборена презумпцията на чл.286 ал.3 ТЗ.Процесните недвижими имоти са предмет на сделка между две търговски дружества за нуждите на извършваната от тях търговска дейност.
Отделно от изложеното,с оглед установяване на действителните правоотношения между двете търговски дружества,свързани със спорните недвижими имоти в случая е релевантна и правната уредба,свързана с уговорката за обратна продажба,регламентирана в чл.333 ТЗ,за да се извърши преценка за основателността или неоснователността на предявения иск.
По изложените съображения,състав на ІV г.о.на Върховния касационен съд намира,че тъй като страните по предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД относно процесните недвижими имоти са търговци и претенцията е свързана с упражняване по занятие дейност от тях,делото има характер на търговско и следва да се разгледа от Търговска колегия на Върховния касационен съд.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1538/10г.по описа на ВКС,Четвърто гражданско отделение.
ИЗПРАЩА делото за разглеждане от Търговска колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.