О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
С., 22.01.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..като изслуша докладваното от съдията Б. гр.дело № 681 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат Н. А. срещу въззивно решение № 1276 от 28.02.2012 г. по гр.дело № 11728/2011 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 23.06.2011г., поправено с решение от 10.10.2011 г. по гр.д. № 55491/2010 г. на Софийски районен съд в частта, в която е уважен предявеният от Ж. И. М. срещу дружеството иск за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на 6 059.34 лв., ведно със законната лихва за забава за периода 22.07.2010 г.-12.11.2010 г. в размер на 150 лв., и законната лихва считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и са отхвърлени насрещните искове на дружеството по чл.221, ал.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси от решаващо значение за формиране на волята му по спора, а именно: може ли работникът или служителят надлежно да упражни потестативното право да прекрати едностранно трудовия договор без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, след като забавеното трудово възнаграждение е било изплатено изцяло и дали наличието на продължаваща забава към момента на упражняване на това право е необходимо условие за осъществяване на фактическия състав; преценка на баланса между упражняване на законоустановено право на едностранно прекратяване на трудовия договор от страна на работника или служителя по чл.327, ал.1, т.2 КТ и принципа на добросъвестност установен в чл.8, ал.1 КТ; ограничено ли е приложното поле на упълномощаването при упражняване правото на работника или служителя в рамките на трудовото правоотношение и допустимо ли е последващо потвърждаване на действията по прекратяване на трудовото правоотношение, извършени без представителна власт съобразно нормата на чл.42, ал.2 ЗЗД и следва ли да се счита, че работодателят е узнал за изявлението на работника или служителя за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, когато същото е отправено не до законния представител на дружеството, а до съдружник в капиталовото дружество, който не е негов служител. Жалбоподателят твърди, че по първия и втория въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по съображения, че хипотезата на чл.327, ал.1, т.2 КТ е неясна, а отговорът на въпроса за злоупотреба с правото на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя би съдействал за развитието на правото. По третия въпрос даденото от въззивния съд разрешение влизало в противоречие с приетото в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 357 от 3.05.2010 г. по гр.д. № 1138/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. По четвъртия въпрос се поддържа, че по сходен казус е допуснато касационно обжалване с определение № 33 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 559/2011 г. на ВКС, ІV г.о..
Ответницата по касационната жалба Ж. И. М. не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима, но не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следното:
С обжалваното решение Софийски градски съд е потвърдил решението на районния съд, с което [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Ж. М. на основание чл.221, ал.1 КТ сума в размер на 6 059.34 лв., ведно с лихва за забава за периода 23.07.2010 г. до 12.11.2010 г., а искът по насрещната искова молба на дружеството по чл.221, ал.2 КТ е отхвърлен. Приел е, че трудовото възнаграждение на ищцата за м. юни 2010 г. не е платено в срок, което й е дало право едностранно да прекрати трудовия договор по чл.327, ал.1, т.2 КТ. Не е възприел тезата на дружеството за злоупотреба с това право по съображения, че законът изрично предвижда същото да възникне при всяка забава без оглед на нейната продължителност и наличие към момента на изявлението на служителя. Волеизявлението на ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327, ал.1, т.2 КТ според съда е породило правно действие, тъй като изхожда лично от нея и носи нейния подпис и на 23.07.2010 г. е достигнало до знанието на управителя на дружеството, което е равнозначно на изискуемото по чл. 335, ал.2, т.3 КТ получаване на изявлението. С това е обосновал изводът, че трудовото правоотношение е било едностранно прекратено от ищцата на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. При прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, който в случая е тримесечен. Насрещният иск е отхвърлен по съображения, че дисциплинарното уволнение не е произвело правно действие и дружеството няма право на вземане спрямо ищцата по чл.221, ал.2 КТ.
При така изложените изводи на въззивния съд, част от поставените от жалбоподателя правни въпроси обуславят въззивното решение. Те обаче нямат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, нито са разрешени в противоречие със задължителната практика. Съдът е съобразил установената практика- постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 495 от 3.06.2010 г. на ВКС, ІV г.о., в която е прието, че правната норма на чл.327, ал.1, т.2 КТ не поставя изискване за срок за забава нито създава модалитет относно размера на неизплатеното трудово възнаграждение, поради това прекратяването не се влияе от чл.245, ал.1 КТ от страна на работодателя. Достатъчно е последният да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение изцяло или частично за да може работникът или служителят да се възползва от това право. Без значение е причината за забавата. Приетото в обжалваното решение, че е налице забава на задължението на работодателя по чл.128 КТ и ищцата има право да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие като отправи до работодателя писмено едностранно изявление не влиза в противоречие с посочената съдебна практика. Наличието на задължителна съдебна практика по приложението на чл.327, ал.1, т.2 КТ по отношение на която жалбоподателят не е обосновал необходимост от промяна изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Приетото от въззивния съд, че не е налице злоупотреба с правото по чл.327, ал.1, т.2 КТ от страна на ищцата по съображения, че законът изрично предвижда същото да възникне при всяка забава без оглед на нейната продължителност и наличие към момента на изявлението на служителя е в съответствие с даденото разрешение в решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр.д. № 1243/2009 г. на ВКС, ІV г.о. В задължителната съдебна практика е прието, че злоупотребата с право е противоправна, тя е налице когато правото се упражнява недобросъвестно- за да бъдат увредени права и законни интереси на други, но също и в противоречие с интересите на обществото. В случая ищцата е упражнила правото на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327, ал.1, т.2 КТ, като по делото не е установено то да е упражнено недобросъвестно. Третият поставен в изложението правен въпрос не е обусловил въззивното решение, поради което по отношение на него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Решаващият извод на съда е, че писменото изявление на ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение изхожда лично от нея и носи нейния подпис, т.е. че е спазила изискваната от закона форма- отправила е писмено предизвестие. Не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по четвъртия въпрос. Писменото изявление ищцата е отправила до работодателя. Съгласно нормата на чл.335, ал.2, т.3 КТ прекратяване на трудовия договор без предизвестие настъпва от момента на получаване на изявлението от работодателя, което според данните по делото е достигнало до знанието на управителя на дружеството преди 26.07.2010 г. и предхожда момента на издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване,
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1276 от 28.02.2012 г. по гр.дело № 11728/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: