1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София 23.01.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2953/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. А., [населено място], подадена от процесуалния ? представител адв. И. Т., срещу въззивно решение № 86 от 03.04.2019 г. по гр. дело № 4/2019 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 510 от 09.11.2018 г. по гр. дело №1750/2018 г. на Районен съд – Дупница. С въззивното решение са отхвърлени исковете на жалбоподателката срещу „СИ-ЕМ“ ЕООД, град Дупница , с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението ? за незаконно и отмяна на заповед № 111/17.07.2018 г. на управителя на дружеството, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните, поради наложено на А. дисциплинарно наказание „уволнение“, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител“ и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставяне без работа за периода 17.07.2018 г. – 17.01.2019 г. в размер на 4 204,20 лв.
Първоинстанционният съд е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповедта по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ не са били връчени надлежно на ищцата. Тъй като дисциплинарното наказание се счита за наложено от деня на връчване или узнаване на заповедта на работодателя по чл. 195 КТ, приел е, че не е спазен срокът по чл. 194 КТ.
Въззивният съд е посочил, че споделя подробно аргументираната в първоинстанционното решение теза за липса на доказателства процесните две заповеди да са били връчени на ищцата преди да бъдат получени като приложения към подадения отговор на исковата молба. Сочи, че чл.195, ал.3 КТ допуска връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание чрез препоръчано писмо с обратна разписка, но в случая липсвало връчване по този ред. Дори напротив – налице са ясни данни, че връчване не е осъществено. Липсвали и предпоставки за прилагане на фикция, основана на факта, че пратката не е била потърсена от адресата. Ищцата е разбрала за същественото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание в хода на съдебното производство, на 10.10.2018г., когато са й били връчени преписите и в допълнително становище от 26.10.2018г., същата е изложила конкретните си оплаквания във връзка с вече узнатата заповед. Въззивният съд обаче е приел, че първоинстанционният съд неоснователно е обсъждал спазването на срока по чл.194 ал.1 КТ, тъй като подобно възражение ищцата не е навела в производството по делото – нито в исковата молба, нито след депозиране на отговора на ответника и запознаване с издадените заповеди, нито в първото по делото съдебно заседание, поради което и при липса на предпоставките по чл.147 ГПК, възможността да бъде въведено такова основание на иска е преклудирана. С тези съображения въззивният съд е отхвърлил исковете, като е приел, че са спазени всички условия за законосъобразност на уволнението.
В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на обжалваното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, по които според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС: 1. Какъв е по своя характер срокът по чл. 194, ал. 1 КТ – давностен или преклузивен, съответно следва ли съдът да следи служебно за неговото спазване? 2. Нормата на чл. 194, ал. 1 КТ има императивен или диспозитивен характер и следва ли съдът да следи служебно за нейното спазване или е необходимо страната да се позове изрично на нея? 3. Позоваването на разпоредбата на чл. 194 КТ още в исковата молба не включва ли твърдение за нарушение на всичките изисквания, поставени в текста пред работодателя, включително и спазването на сроковете или касае само някои от тях, изписани в текстова форма? 4. Решението на втората инстанция е контролно отменително и проверява правилността на първостепенното решение или се постановява при условията на ограничен въззив и е рамкирано от направените оплаквания във въззивната жалба като се съобразят и твърденията в исковата молба? 5. Необходимо ли е при налагане на дисциплинарно наказание освен обяснението на работника или служителя да бъдат преценени и останалите доказателства и това да намери отражение в заповедта и необходимо ли е обясненията да са поискани по начин, който да извести служителя за какво нарушение му се търси отговорност? 6. При преценка на гласните доказателства, посочени от двете страни, необходимо ли е в мотивите си съдът да посочи поради какви основания дава вяра на едната група свидетели и не дава вяра на другата група? Може ли преценката за достоверността на показанията на свидетелите да се основава на оспорен частен документ, чиято материална доказателствена сила не е установена? 7. Необходимо ли е съдът задължително да обсъди всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи, както и следва ли да съобрази изискването да формира вътрешното си убеждение, съобразявайки правилата на формалната логика, опита и научното знание?
Посочени са Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение по гр. д. № 408/99 г., III г.о. на ВКС, решение по гр.д. № 1036/2012 г. на ВКС, IV г.о., решение по гр.д. № 7639/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение по гр.д. № 447/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение по гр.д. № 5052/2015 г., решение по гр. д. № 3666/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение по гр. д. № 1917/2010 г. на ВКС, IV г.о. Твърди се и очевидна неправилност на въззивното решение като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
В предвидения от закона срок ответното дружество е подало писмен отговор чрез процесуалния представител адвокат Ю. С.. Изложени са съображения за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 86 от 03.04.2019 г. по гр. дело № 4/2019 год. на Кюстендилски окръжен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност.
Повдигнатите въпроси са неотносими. Те не са обусловили изхода на спора, защото по делото е безспорно установено, че преди налагане на дисциплинарното наказание уволнение от ищцата са поискани с нотариална покана, връчена на 09.07.2018 г. обяснения по реда на чл.193 КТ. По тази причина обясненията на ищцата не са дадени по нейна вина. Самата заповед за уволнение от 17.07.2018 г. е връчена по пощата 07.08.2018 г., на която дата е върната пощенската пратка, като непотърсена от получателя. Според чл.195 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, която трябва да се връчи на работника или служителя. В закона изрично е посочено, че при невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка и в този случай наказанието се смята за наложено от деня на нейното получаване. Следователно законодателят е предвидил като допустим способ за връчването на заповедта изпращането й по пощата. За да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно специалния закон – чл.36 от Закона за пощенските услуги. Безспорно е установено, че дисциплинарните нарушения „неявяване на работа”, за които е наложено наказанието, са извършени на 13.06.2018 г., 14.06.2018 г. и 15.06.2018 г., от което следва че е спазен двумесечният срок по чл.194, ал.1 КТ за налагане на наказанието.
Обжалваното решение не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
С оглед изложеното, касационно обжалване не следва да се допуска. При този изход на спора пред касационната инстанция разноски се дължат на ответника. Такива следва да му бъдат присъдени в размер на 800 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие, съдържащ и разписка за платена сума.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86 от 03.04.2019 г. по гр. дело №4/2019 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. С. А., град Дупница, да заплати на „СИ-ЕМ“ ЕООД, [населено място], 800 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.