О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София, 24.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. д. № 760 по описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. Л. и Е. Г. Л. – граждани на ФР Г., чрез процесуалните им представители адвокати С. Б. и Т. Х., срещу определение № 4051 от 07.12.2016г. по ч.гр. д. № 5403/2016г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 03.10.2016г. по гр.д. № 13165/2015г. на Софийския градски съд. С последното е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.
Жалбоподателите поддържат незаконосъобразност на обжалваното определение и искат неговата отмяна.
Искането за допускане на касационно обжалване се обосновава в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса допустимо ли е съдържанието на относимите към спора правни норми на чуждестранното законодателство да бъде извлечено от мотивите на приетите, преведени и легализирани чуждестранни съдебни решения или това съдържание трябва да бъде издирено от съда по предвидените в чл. 43, ал. 1 КМЧП способи. Поддържа се, че произнасянето на съда по този въпрос противоречи на решение № 233 от 11.12.2012 г. по т.д. № 914/2011 г. на ВКС, II т.о и решение № 426 от 21.11.2011 г. по гр.д. № 74/2011 г. на ВКС, I г.о. Твърди се наличие основанието по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК по въпроса : когато националният правов ред допуска прекратяване на осиновяването на основанията, посочени в чл.106 СК и липсва подобно или сходно основание по чуждия закон и една от страните по осиновителното правоотношение е български гражданин, ще се накърни ли българският обществен ред поради практическа невъзможност за прекратяване на осиновяването.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица и е процесуално допустима.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да потвърди прекратителното определение на Софийския градски съд, въззивният съд е приел, че производството по така предявения иск е недопустимо. Установено е, че с решение № 3682 от 13.07.2010 г. по гр.д № 7808/2010 г. на Софийски градски съд е допуснато пълно осиновяване на детето В. Р. Ж. от Л. Л. и Е. Г. Л., съпрузи, германски граждани, с обичайно местопребиваване ФР Германия. Съпрузите предявили иск за прекратяване на осиновяването пред компетентния съд във ФР Германия. С представените по делото решения на Районен съд – Щ. и на Върховния областен съд на Щ. е отхвърлен искът на осиновителите семейство Л. срещу ответницата за прекратяване на осиновяването. Ответницата – В. С. Л. не е изгубила българското си гражданство и е с обичайно местопребиваване в Г..С оглед това, че осиновеният е български гражданин, българският съд е компетентен по предявения иск съгласно чл.10,ал.1 КМПЧ. Приложимото материално право е това на ФР Германия като държава по общото обичайно местопребиваване на осиновителите и осиновения – чл.84,ал.7 вр.чл.5 КМПЧ, т.е. ако българският съд разгледа спора, той следва да установи предвидените в законодателството на ФР Германия основания за прекратяване на осиновяването. В тази връзка заявеното „дълбоко разстройство на отношенията между осиновител и осиновен, наложено от обстоятелствата извън тежкото провинение на една от страните” не може да е основание на предявения иск, ако не съществува по германското законодателство. Ищците не твърдят, че заявеното основание на иска им съществува и по законодателството на ФР Германия. Във влязлото в сила съдебно решение на германския съд изрично е посочено, че осиновяването може да се прекрати само при условията на §1760 или §1763 от Г. граждански законник – когато осиновяването е станало без съгласието на детето или без необходимото съгласие на един родител, или без заявление от осиновителите, или когато заявленията на осиновителите са недействителни на конкретни основания, както и когато е налице опасност от тежки последствия за доброто на детето. Въззивният съд е приел, че от ищците не се твърди, а освен това е установено, че заявеното основание /чл.106,ал.1,пр.2 СК/ не е предвидено като такова за прекратяване на осиновяването по приложимото материално право. Изложил е подробни съображения за наличие предпоставките на чл.117 КМПЧ за зачитане правните последиците на влязлото в сила съдебно решение на германския съд с оглед разпоредбата на чл.621 ГПК и чл.118 КМПЧ. Приел е, че признаването на решението не противоречи на обществения ред в Република България. До противоречие с българския обществен ред не води и обстоятелството, че по българското законодателство съществува основание за прекратяване на осиновяването, което не съществува в германското. От значение е защитен ли е в максимална степен интересът на детето. Спорът за прекратяване на осиновяването на съществуващите по приложимия материален закон основания е разрешен с влязло в сила решение на германски съд. З. пред българския съд иск е недопустим като предявен на непредвидено по приложимото материално право основание.
Повдигнатите от жалбоподателите правни въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на определението на основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. С ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК е прието, че касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения/определения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл.280, ал. 1, т. 1 – т.3 ГПК. Поставените от жалбоподателите въпроси са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд. Това е така, защото той е приел, че приложимото в случая материално право е това на ФР Германия като държава по общото обичайно местопребиваване на осиновителите и осиновения /lex communnis habitationis/ – чл.84,ал.7 вр.чл.5 КМПЧ. Българският съд трябва да установи предвидените в законодателството на ФР Германия основания за прекратяване на осиновяването. От една страна, ищците не твърдят така заявеното основание за прекратяване на осиновяването „дълбоко разстройство на отношенията между осиновител и осиновен, наложено от обстоятелствата извън тежкото провинение на една от страните” /чл.106,ал.1,т.2 СК/ да съществува като основание и по законодателството на ФР Германия, а от друга е установено, че това основание не е предвидено по приложимото материално право. Ето защо не може да се приеме и наличие на противоречие с посочените решения на ВКС. Първото дава отговор на въпроса за подхода при определяне на приложимото право към договори с международен елемент /договор за покупко-продажба/. Според второто на основание чл.43 КМПЧ съдът трябва да установи служебно съдържанието на чуждото право.Той може да си послужи със способите, предвидени в международните договори, да изиска информация от МП или друг орган, а ако среща затруднения служебно да установи съдържанието на чуждата правна норма, трябва да уведоми страните какво съдействие трябва да окажат. Те също могат да представят документи, установяващи съдържанието на разпоредбите на чуждото право, на които те основават своите искания или възражения.
Вторият формулиран въпрос също не може да предпостави допускане касационно обжалване на решението в сочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Този въпрос е неотносим към изхода на делото и решаващите изводи в обжалваното определение. Това е така, защото е прието, че в случая е приложимо материалното право на ФР Германия относно основанията за прекратяване на осиновяването и е налице влязло в сила съдебно решение на германски съд, с което вече е отхвърлено искането за прекратяване на осиновяването на предвидените от приложимото материално право основания, поради което иск за прекратяване на осиновяването на основание, което не съществува по приложимия материален закон, не може да бъде разгледан. След като по силата на чл.84,ал.7 вр.чл.5 КМПЧ е приложимо германското материално право, е ирелевантно дали в чл.106 СК са предвидени други основания за прекратяване на осиновяването, които липсват в германския закон.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4051 от 07.12.2016г. по ч.гр. д. № 5403/2016г. по описа на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: