О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
гр. София, 27.01.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 11 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. П. против решение от 22.06.2011 г., постановено по гр.д.№ 14265/2010 г. от Софийски градски съд, ІІ”д” състав.
Ответникът по касационната жалба не взима становище.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР, въззивният съд е приел, че не са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността в стари реални граници в полза на ищцата по делото, тъй като по силата на разпореждане на МС №103/1993 година и разпоредбата на чл.17а от ЗППДОбП, имотът е бил включен в капитала на ответното дружество и към момента на постановяване на решението на поземлената комисия от 2003 година, дружеството е включено в списъка по чл.3 от ЗПСПК по №38, което е пречка за възстановяването на имота по реда на ЗСПЗЗ. С оглед разпоредбата на пар.11, ал.1 и ал.2 от ЗПСПК, решението на поземлената комисия е материално незаконосъобразно, тъй като ищцата е имала право на обезщетяване само по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ, но не и на реално връщане на имота, в реални и възстановими граници.
В изложението на касационните основания се сочи, че е налице произнасяне от страна на въззивния съд по правен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата, като се сочи противоречие с възприетото от ВКС в решение №541/2009 г. постановено по гр.д.№701/2008 г. от І г.о. В изложението не се сочи конкретен правен въпрос, като посочването, че същия е „въпросът за правото на възстановяване на собствеността върху спорния терен и от кой момент е излязъл от патримониума на ответното дружество или неговия праводател и е подлежал на реституция съгласно разпоредбите на ЗСПЗЗ” не е правен въпрос по смисъл на чл.280, ал.1 от ГПК, а е въпрос на конкретна фактическа обстановка по настоящото дело и предполага отговор на спора по същество, което е недопустимо в производството по чл.288 от ГПК. Само на това основание следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване. За пълнота следва да се отбележи, че липсва противоречие по възприетото с цитираното решение на ВКС и решението на въззивния съд, доколкото все пак се касае за идентични фактически хипотези. Липсата на противоречие произтича от вида на търсената защита по двете дело. В цитираното решение на ВКС е прието, че предявения установителен иск за собственост е основателен, но и в него е прието, че реално предаване на владението или въпрос за обезщетяването не стои, поради което не са обсъждани предпоставките и ограниченията на чл.18 ЗППДОП /отм./ и пар.11, ал.2 от ЗПСПК. В случая, вида на търсената защита е различна – по иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР и в този смисъл липсва противоречие с цитираното решение на ВКС, сочено като касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.06.2011 г., постановено по гр.д.№ 14265/2010 г. от Софийски градски съд, ІІ”д” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.