О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София, 28.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 2387 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от С. Д. М., чрез адв. П. А., с която се иска изменение на определение № 686 от 31. 10. 2016 г. по гр. д. № 2387/2016 г. на ВКС, III г.о. в частта, с която същият е осъден да заплати на [фирма] сумата 3300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, като така присъдените разноски бъдат намалени до минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди се, че платеното от ответната страна по касационната жалба [фирма] адвокатско възнаграждение е прекомерно и несъответно на фактическата и правна сложност на делото.
Ответната страна по молбата [фирма] изразява становище за неоснователност на същата, по съображения, че жалбоподателят не е направил в срок възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и размерът на договореното и платено от дружеството адвокатско възнаграждение не е прекомерен.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Молбата е допустима, а разгледана по същество – основателна.
Производството по настоящото дело е било образувано по касационна жалба на С. Д. М. против решение № 692 от 22. 01. 2016 г. по гр. д. № 8817/2015 г. на СГС, ГО, IIІ Г възз. с-в, срещу която е подаден отговор от [фирма], чрез адв. Г. П. и адв. А. М.. Към отговора е приложено пълномощно, договор за правна защита и съдействие и преводно нареждане от 4. 05. 2016 г., от които е видно, че [фирма] е превело по банкова сметка с титуляр адв. Г. П. сумата 3300 лв. договорено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство пред касационната инстанция. С определението по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и С. Д. М. е осъден да заплати на дружеството разноски за касационната инстанция в размер на 3300 лв. Доколкото за администриращия касационната жалба съд и за касационната инстанция не съществува задължение за изпращане на подадения отговор на касационната жалба и приложенията към него на жалбоподателя и предвид обстоятелството, че пред касационната инстанция не е провеждано открито съдебно заседание, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено след обявяване на определението по чл. 288 ГПК, от което жалбоподателят е узнал за размера на договореното и платено от ответника по жалба адвокатско възнаграждение и в рамките на преклузивния едномесечен срок за подаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските. Размерът на уговореното и платеното от ответната страна по касационната жалба възнаграждение е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на вида, обема и трудността на извършените пред касационната инстанция от пълномощника на дружеството процесуални действия, поради което следва да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, съответен на минимално предвидения в чл. чл. 7, ал. 2 и 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. – 1613, 63 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, определение № 686 от 31. 10. 2016 г. по гр. д. № 2387/2016 г. на ВКС, III г.о. в частта за разноските, като намалява от 3300 лв. на 1613, 63 лв. размера на присъдените в полза на [фирма] разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: