О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
гр.София, 30.01.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д. № 3164/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 2 от ГПК.
С определение № 275/02.08.2018 г., постановено по т.д. № 101/2018 г. на ВКС, II т.о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 91/19.09.2017 г. по в.т.д. № 202/2017 г. на Апелативен съд Бургас в обжалваемата му част, а на основание чл. 280 ал. 2 т.1 ГПК /ДВ бр. 50/2015 г./ е оставена без разглеждане като процесуално недопустима касационната жалба на „Меркурий-99“ ООД, [населено място], срещу решението в частта относно обективно съединения иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД предвид търговския характер на делото и цената на същия – 13 349 лв..
Срещу определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, е подадена частна жалба от „Меркурий-99“ ООД, в която са изложени оплаквания за неправилността и незаконосъобразността му. Жалбоподателят счита, че при обективно съединяване на искове меродавна за касационното обжалване е цената на главния иск, докато тази на акцесорните искове е ирелевантна в хипотезата, когато въззивното решение се обжалва и по главните искове. Изразява становище, че искът по чл. 92 от ЗЗД следва съдбата на главния иск, чиято касационна обжалваемост се определя от цената му. В подкрепа на тези доводи цитира и прилага практика на ВКС.
Ответникът „Пингвин – С “ ЕООД оспорва процесуалната допустимост и основателност на частната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК, поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
За да постанови определението, предмет на обжалване, решаващият състав на ВКС е приел,че е налице процесуална пречка за разглеждане на касационната жалба в частта срещу въззивното решение относно присъдената неустойка, тъй като този иск е с цена под предвидения законов праг от 20 000 лв.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК /ал.3 след изменението с ДВ бр. 86/2017 г./ обжалваемостта на въззивното решение се обуславя от материален интерес по търговски дела в размер на 20 000 лв. В практиката на ВКС /ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, решение № 152/22.07.2014 г. по т.д. № 849/2012 г. на II т.о на ВКС и др./ трайно се поддържа,че макар да е акцесорно възникваща като задължение спрямо главното такова, неустойката има относително самостоятелен характер, който се разкрива въз основа на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Процесуално допустимо е неустойката да се претендира и отделно от иска за изпълнение на главното задължение, доколкото произтича от пораждащото я неустоечно съглашение,в което се определят елементите на фактическия й състав. В случая е налице обективно кумулативно съединяване на два иска, цената на всеки от които се преценя самостоятелно и с оглед правилата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК – в този смисъл определение № 183/20.07.2016 г. по т.д. № 3468/2015 г. на I т.о. на ВКС, определение № 539/31.10.2017 г. по ч.т.д. № 2050/2017 г. на I т.о. на ВКС, определение № 377/29.05.2013 г. по ч.т.д. № 2154/2013 г. на II т.о. на ВКС и определение № 366/03.12.2014 г. по т.д. № 709/2014 г. на II т.о. на ВКС. Цитираните от жалбоподателя определение № 182/18.04.2018 г. по ч.гр.д. № 1231/2018 г. на IV г.о. на ВКС, определение № 91/03.02.2017 г. по гр.д. № 3607/2016 г. на III г.о. на ВКС и определение № 275/22.07.2015 г. по гр.д. № 2459/2015 г. на III г.о. на ВКС са неотносими към настоящата хипотеза на иск по чл. 92 ЗЗД, доколкото в тях е извършена преценка за допустимост на касационната жалба с оглед цената на акцесорни искове по чл. 86 ЗЗД,а не на такива по чл.92 ЗЗД. Предпоставките за възникване на задължението за законна мораторна лихва се различават от тези,пораждащи задължението за неустойка – първото е предвидена в закона естествена последица от уважаването на иска, а второто предполага наличие на изрична уговорка между страните и произнасянето на съда по него е обусловено от преценка за осъществени предвидените в договора предпоставки за съществуването му /вкл. евентуална прекомерност, недействителност и др./. Определение № 524/06.10.2015 г. по ч.т.д. № 2000/2015 г. на I т.о. на ВКС и определение № 211/14.06.2018 г. по т.д. № 1523/2018 г. на II т.о. на ВКС са изцяло ирелевантни към хипотезата,разглеждана в обжалваното определение, доколкото в първото се разглежда значението на цената на иска за допустимостта до касационно обжалване при частично предявен иск, а второто е постановено по главен иск за заплащане на двойния размер на получен задатък.
Характерът на спора по иска за неустойка в случая се определя като търговски на основание чл.1 ал.1 т.13 ТЗ,а цената му,определена под законоустановения праг от 20 000 лв. представлява процесуална пречка той да бъде разгледан по същество. Като е отказал да се произнесе по този иск на основанието,предвидено в закона, съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78 ал. 4 ГПК за ответната страна е възникнало правото на разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Договореното възнаграждение в размер на 300 лв., внесено в брой, се удостоверява с представения договор, който с оглед задължителните постановки в т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК, ВКС има характер на разписка.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 275/02.08.2018 г., постановено по т.д. № 101/2018 г. на ВКС, II т.о.
ОСЪЖДА „Меркурий-99“ ООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление гр. Несебър к.к „Слънчев Бряг“[жк], да заплати на „Пингвин – С“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление гр. Бургас ул. „Охрид“ № 3 ет. 2 разноски за касационна инстанция в размер на 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.