О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№64
София, 31.01.2019 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 3771 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Н. С. като пълномощник на С. Д. Г. срещу въззивно решение № 2738, постановено на 03.05.2018 г. по в. гр. д. № 7576/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от касатора срещу Л. М. Т. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника правото на собственост в полза на ищеца на основание покупко-продажба върху картина „Н.“ /1958 г./ на художника Д. К. и за осъждането на ответника да му предаде владението върху вещта и е обезсилено същото в частта му, с която е отхвърлен предявения като евентуален установителен иск за собственост и производството по делото е прекратено в описаната част.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси, разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС:
1. не следва ли да се демонстрира намерение за своене по отношение на действителния собственик на вещта, за да се приеме, че в полза на владелеца е изтекла придобивна давност; поддържа се противоречие с ТР № 1/06.08.2012 г. по тълкувателно дело № 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС и решение № 41/26.02.2016 г. по гр. д. № 4951/2015 г. на ВКС, първо г. о. и решение № 68/02.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на ВКС, първо г. о.;
2. не е ли необходимо да е налице завладяване на вещта, за да се приеме, че в полза на лицето, което упражнява фактическа власт, е започнала да тече придобивна давност; сочи се противоречие с решение № по гр. д. № 776/2010 г. на ВКС, първо г. о.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Л. М. Т. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на II-ро г. о., намира следното:
Предявеният пред районния съд иск с правно основание чл.108 ЗС е за предаване на владението в полза на ищеца върху процесната картина, като на собственик на основание покупко-продажба. В исковата молба са изложени твърдения, че договорът е сключен през 2000 г. с Б. и К. Н.. Вещта била обект на престъпление, за което с влязла в сила присъда по Н. № 12325/2010 г. на Софийски районен съд лицето Б. Н. Н. е признато за виновно за това, че на 25.06.2002 г. в [населено място] противозаконно е присвоил чужда движима вещ – картина „Н.“ /1958 г./ на художника Д. К., която владеел – предоставена му от собственика С. Д. Г., „за да я занесе и покаже на клиент, който ако я хареса да се договори с Г. да я закупи, но вместо да изпълни това, се разпоредил с нея, като я е продал от свое име“ – престъпление по чл.206, ал.3 във вр. с ал.1 от НК. От мотивите към присъдата се установявало, че през 2002 г. подсъдимият заложил картината при [фирма] – Д. Н. Н., като ответникът е получил фактическата власт върху нея. На 25.06.2009 г. вещта била иззета от органите на МВР, а впоследствие – предадена за съхранение в Националната галерия за чуждестранно изкуство /с протокол от 30.06.2009 г./. Претендирал е предаване владението върху същата, евентуално /в случай че се приеме, че ответникът не владее същата/ – установяване на правото му на собственост върху вещта.
В отговора на исковата молба, депозиран на 02.03.2015 г., ответникът е въвел правоизключващо възражение за придобиване на процесната вещ по давност.
Видно от постановената на 16.05.2012 г. присъда по цитираното наказателно дело, наказателният съд е приел за установено, че е извършено престъпление обсебване от подсъдимия Б. Н.. В процеса ищецът е участвал като частен обвинител.
С протокол от 04.01.2001 г. процесната картина е била предадена от ищеца в галерията за издаване на сертификат за нейната автентичност /такъв е бил издаден на 15.01.2001 г./.
Установява се от протокол от 25.06.2009 г. за доброволно предаване, че същата е била предадена от ответника на органите на досъдебното производство /образувано на същата дата по жалба на ищеца/. С последващ нарочен протокол от 30.06.2009 г. тя е била приета за отговорно пазене във фонда на Националната галерия.
С влязло в сила постановление от 07.08.2009 г. по досъдебното производство е отказано връщането на картината като иззето веществено доказателство. Отказът е обоснован с приложимостта на разпоредбата на чл.113 НПК – при наличие на спор за собственост върху предметите, иззети като веществени доказателства, те не подлежат на връщане до разрешаване на спора по гражданско-правен ред.
Във въззивното решение, въз основа на обсъдените в съвкупност писмени и гласни доказателства, е прието за доказано, че ищецът е притежавал право на собственост върху процесната картина на основание договор за покупко-продажба. Същото е било изгубено от него с придобиването му от ответника по силата на изтекла в негова полза петгодишна придобивна давност. Прието е също така, че в резултат на упражнявана фактическа власт в периода от 26.06.2002 г. до 25.06.2009 г. е изтекъл изискуемия се период от време, необходим за осъществяване последиците на придобивната давност, като е приложена презумпцията на чл.83 ЗС. Изложени са и съображения, че не се е осъществило първото въведено от ответника придобивно основание – покупко-продажба, тъй като от гласните доказателства /св. Н./ се установява, че връщайки заетата от свидетеля на Б. Н. парична сума от 500 лв., е изпълнил чуждо задължение.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Такива са налице предвид наличието на съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение, установима от неговото съдържание. Възражението за придобивна давност е направено от ответника след прекъсване на владението /с предаването на фактическата власт върху картината на органите на досъдебното производство/, поради изгубването му за повече от 6 месеца /аргумент от чл.81 ЗС/, с оглед на което позоваването на давността, направено в отговора на исковата молба, не е могло да породи правните й последици.
В обобщение следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.2, изр.3 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 2738, постановено на 03.05.2018 г. по в. гр. д. № 7576/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
Указва на жалбоподателя да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 775 лв. /седемстотин седемдесет и пет лева/ и в същия срок да представи вносен документ за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на таксата в срок, делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: