О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
гр. С., 06 юни 2018 год.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, петчленен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № А – 58/2018 год. на Върховния касационен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК, образувано по повдигнат от Районен съд – Бяла Слатина, с определение № 239 от 19.04.2018 год. по адм. д. № 463/2018 год. спор за подсъдност с Административен съд – Враца, относно компетентния да се произнесе съд по жалбата на [фирма], представлявано от управителя му М. К. А., със седалище и адрес на управление [населено място], против мълчалив отказ на О. с. „З.“ – Б. С. за регистриране на четири броя договори за наем на земеделска земя за общо 111 броя имоти, всички в землището на [населено място], [община], по заявление вх. № 5578/23.11.2017 год.
По жалбата е образувано производство по адм. д. № 81/2018 год. пред Административен съд – Враца, който с определение № 164 от 27.03.2018 год. е отменил постановеното от него в съдебно заседание на 20.03.2018 год. по адм. д. № 81/2018 год. определение, с което е даден ход на делото по същество, прекратил е производството по адм. д. № 81/2018 год. и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Бяла Слатина. Съображенията за това са, че оспореният отказ на О. с. „З.“ – Б. С. да се произнесе по заявление вх. № 5578/23.11.2017 год., с което е поискано извършването на регистрация на четири броя договори за наем на земеделска земя е по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, поради което попада в приложното поле на § 19 от ПЗР на ЗИД на АПК, в сила от 20.05.2011 год., който въвежда специални правила за родова подсъдност на дела с предмет – административни актове, издадени по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, както и отказите за издаването им. Те могат да бъдат обжалвани пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК. С оглед на това, компетентен да се произнесе е Районен съд – Бяла Слатина, в чийто район са процесните земеделски земи. Позовал се е на практика на ВКС и ВАС.
С определение № 239 от 19.04.2018 год. по образувано адм. д. № 463/2018 год. Районен съд – Бяла Слатина е повдигнал спор за подсъдност с Административен съд – Враца и е изпратил делото на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл. 135, ал. 4 АПК, позовавайки се на съдебна практика.Счел е, че отказът на О. с. „З.“ за регистрация на договор за наем на земеделски земи по същество представлява отказ да се извърши административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 ДР на Закона за администрацията. В същата разпоредба липсва изричен ред за обжалването на отказа, разпоредбата на § 19 от ПЗР към ЗИД на АПК е неприложима и следва да се приложи общият ред за обжалване по АПК – чл. 128, ал. 1 АПК. Изложил е съображения, че отказът е на поземлен орган, при и по повод упражняване на правомощията му за водене на регистър на земеделските имоти, уредени изрично в специалния закон – чл. 37б, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 60, ал. 6, т. 12 ППЗСПЗЗ. С оглед естеството на отказа и неговия предмет, касаещ извършването на административна услуга, независимо, че попада изцяло в приложното поле на ЗСПЗЗ и правилника за приложението му, при определяне на компетентния за разглеждане на делото съд не е приложимо правилото на § 19 от ПЗР към ЗИД на АПК (обн. ДВ бр. 39 от 2011 год.). Касае се за земеделски имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, но тъй като процесният отказ не е част от процедурата по възстановяването им, неговото оспорване е извън обхвата на посочената разпоредба. Следва да се приложи общото правило за определяне на подсъдността по АПК, и компетентен да разгледа жалбата е Административен съд – Враца.
Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа жалбата на [фирма], представлявано от управителя му М. К. А., против мълчаливия отказ на О. с. „З.“ – Б. С. за регистриране на четири броя договори за наем на земеделска земя, е Районен съд – Бяла Слатина, поради следното:
Изискването за регистрация на договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земеделските земи е установено в чл. 37б, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 60, ал. 6, т. 12 ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 37б, ал. 1 ЗСПЗЗ общинската служба по земеделие води регистър на собствениците и ползвателите на земеделски земи и предоставя информация за тях на ползвателите, участващи в споразумението по чл. 37в ЗСПЗЗ, с цел насърчаване на уедрено ползване и създаване на масиви. В тази връзка ползвателите на земеделски земи са длъжни да представят в общинската служба копие от договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земята, а собствениците подават декларация, в която посочват формата на стопанисване и начинът на трайно ползване на земите. Съгласно чл. 2 от Наредба № 6/18.02.2000 год. за условията и реда на регистрация на договорите за аренда в поземлените комисии /сега общинска служба по земеделие/, регистърът служи за набиране на информация за арендните договори и техните обекти като основа за формирането и провеждането на държавната политика в областта на земеделието. В чл. 8 от наредбата е предвидено задължение на арендаторите в 10 – дневен срок от вписване на договорите за аренда в нотариалните книги да представят в общинска служба по земеделие копие от вписания договор, а в чл. 9 е предвидено, че длъжностното лице, което води регистъра, въвежда в него данните от договорите.
Задължение на общинските служби е да регистрират представените договори за наем, аренда или съвместна обработка по чл. 31, ал. 4, т. 3 от Закона за кооперациите, както и анексите за тяхното изменение или прекратяване. Регистрацията на представените по реда на чл. 37б ЗСПЗЗ договори представлява извършване на нормативно предписани действия от точно определен орган, поради което отказът да се извърши регистрацията подлежи на обжалване на основание чл. 21, ал. 4 АПК във вр. § 8 ПЗР на АПК.
Съгласно § 8 ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. С приемането на § 19, ал. 1 ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39/2011 год.) се предвиди, че индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК. Въведено е отклонение от общото правило. Законодателят е възложил на районните съдилища компетентността да упражняват контрол по законността на всички индивидуални административни актове, издадени по ЗСПЗЗ и правилника за приложението му, както и отказите за издаването им, независимо от органа, който ги е издал, и независимо от характера на акта. Водещ елемент при определянето на компетентния за разглеждане на тези спорове съд, е материалният закон, съобразно който е издаден индивидуалният административен акт, не видът на самия акт. Без значение за приложимостта на разпоредбата е връзката на акта с производството по реституция, тъй като ЗСПЗЗ и подзаконовите актове по прилагането му освен уредба по материята на възстановяването на собствеността върху земеделски земи съдържа и регламентация на отношенията по повод тяхното ползване, опазване и възстановяване. Ако актът или отказът за издаването му са по прилагането на ЗСПЗЗ и правилника му, то компетентен да се произнесе по неговата законосъобразност е районният съд по местонахождение на имота. Същото важи и за административните услуги, които са дължими по силата на закона и правилника, както и за отказите за извършването им. В случая се атакува отказ за регистрация на договор за наем на земеделска земя – т. е. отказ за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. „в“ ДР на Закона за администрацията, съставляващ индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ. При това положение и доколкото не са касае до посоченото в § 19 от ПЗР на ЗИД на АПК изключение, компетентен да се произнесе по законосъобразността на този отказ е Районен съд – Бяла Слатина.
Поради изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, на основание чл. 135, ал. 4 АПК
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа жалбата на [фирма], [населено място], представлявано от управителя му М. К. А., против мълчалив отказ на О. с. „З.“ – Б. С. за регистриране на четири броя договори за наем на земеделска земя за общо 111 броя имоти, всички в землището на [населено място], [община] по заявление вх. № 5578/23.11.2017 год., е Районен съд – Бяла Слатина, на който делото да се изпрати за разглеждане.
Препис от настоящето определение да се изпрати на Административен съд – Враца за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: